1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Ние, българите, обичаме да кокетираме с нашата тъга".

Под заглавието-цитат "Режисьорите са като бездомни скитници, просещи милостиня" онлайн-изданието на берлинския всекидневник Ди Велт помества материал за театралния постановчик Димитър Гочев

default

Актьорът и режисьор Димитър Гочев

Българинът Димитър Гочев харесва Георг Бюхнер и критиката му по адрес на властта, която е вечно актуална. За началото на новия театрален сезон той поставя "Леонс и Лена" в театър "Талия".

Гочев има много красива, дружелюбна усмивка, ала по-често гледа меланхолично отнесено: Това подхожда добре към пиесата, която 65-годишният поставя в момента.

Georg Büchner Porträt Kalenderblatt

Драматургът Георг Бюхнер е роден на 17 октомври 1813 година

Ужким е комедия:

историята на един принц, който бяга от принудителен брак и попада право в обятията на тази наложена му годеница, от която бяга. Георг Бюхнер, лекар, писател, социал-революционер /"Мир на колибите, война на палатите!"/, пише тази пиеса, едва навършил 23 години за един конкурс на издателството на Гьоте "Гота" и се стреми към успеха във всяко едно отношение. Бюхнер обаче се разминава с крайната дата за конкурса, а една година по-късно - умира. Нито една от трите му творби не е играна, докато е жив.

Театрал - патолог

Димитър Гочев е "човек, който с клинична точност прави дисекция на героите" си. В някогашния Източен Берлин, където се преселва с баща си през 1962 г., първо следва ветеринарна медицина, за да избегне и военната служба в родината си.

Die Schauspielerin Valery Tscheplanowa und der Schauspieler und Regisseur Dimiter Gotscheff (hinten), aufgenommen am 06.09.2007 im Deutschen Theater (DT) in Berlin während einer Probe des Theaterstück

Актрисата В.Чепланова и Димитър Гочев/ на заден план/ в "Хамлет- машина" на Х.Мюлер

По-късно се прехвърля да учи театрознание и тогава за пръв път прочита Бюхнер, докато пътува с трамвая към новооткрития си театрален идол Хайнер Мюлер. Четивото го увлича дотолкова, че на два пъти пропуска спирката. Накрая все пак пристига в жилището на Мюлер и го пита "Познаваш ли Бюхнер?" Мюлер го знае. Гочев не е сигурен, дали самият той го знае добре: "Пиесите му са като метеорити, които прелитат покрай нас."

Езикът му някои сравняват със сюрреалистичните картини на Салвадор Дали. "По-скоро на Гоя", спомня си Гочев. Той е поставял "Войцек", още не е поставял "Смъртта на Дантон", но и "на това ще му дойде времето", два пъти вече е поставял "Леонс и Лена".

В България спектакълът е забранен още преди премиерата. "Това смешно кралство със смешния му крал Попо вероятно е напомнил на моите българи твърде много за България".

Martin Schwab in Luis Bunuel Stück Viridiana

Сцена от постановката на Д.Гочев на "Виридиана" от Луи Бунюел

Всяка негова постановка е ново начало на нов сценичен свят с несигурен изход.

"С моите актьори всеки път се отправям на ново приключение." Той е любопитен и любознателен. Винаги готов да бъде изненадан, на всяка следваща репетиция. Може би не е и съвсем лесен за понасяне."Да, мога да крещя", признава си режисьорът: "но не за да унизя някого." Твърде много обича и уважава актьорите си. Отново блясва усмивката му и той цитира идола си Хайнер Мюлер: "Той винаги казваше, че режисьорите са бездомни скитници, просещи милостиня от актьорите си".

Гочев е българин по рождение, с гръцка майка, живее от 10 години в Хамбург, но в момента се преселва в Берлин, където жена му Алмут Цилхер е актриса в "Дойчес театър", докато синът му Алеко на 20 години отбива алтернативна военна служба като хуманитарен работник в Хондурас: "Той има театрални способности, но някак си не иска да се захване още момчето." Може би знае от родителите си, колко трудна работа е това.