1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Нидерландия след убийството на Тео ван Гог

Дали това е прословутата искра, която е в състояние да предизвика пожар в Нидерландия? Събитията след жестокото убийство на Тео ван Гог

от един мароканец са наистина тревожни: нападения срещу мюсюлмански училища и джамии, после отмъстителни палежи на черкви, а сега заплахата на една радикална ислямистка група, че ще потопи страната в терор. Престъпното деяние на един индивид изведнъж изкара на преден план екстремисти, които задават сега тона.

На този фон политиците изглеждат съвсем объркани. Сякаш едва сега се събуждат от съня си за интеграционния рай, наречен Нидерландия. А някои се опитват да разчупят табутата, издигнати от мултикултурното общество в страната. Например, кметът на Амстердам Йоб Коен, който открито заяви онова, което мнозина чувствали и мислели - че "между различните етноси царят омраза и страх". Колкото и да са честни тези думи, те само затвърждават убеждението на екстремистите, че насилието е единственото решение.

Нама съмнение, че в продължение на десетилетия са били игнорирани или замазвани редица основни проблеми и конфликти. Толерантността се бъркаше с мълчанието. Не е достатъчно да бъдат научени имигрантите на местния език, да получат холандски паспорт и малко пари като начало - без никакви усилия за социалната им интеграция. В градовете възникнаха гета, които на практика са извън контрола на полицията. Към това се добавя високата безработица, особено сред мароканските и турските мигранти. Тези проблеми не могат да бъдат решени просто с извръщане на погледа.

Още повече, че след 11 септември климатът и без това се промени: щом мюсюлманите в западните общества се оказват под генералното подозрение, че са потенциални терористи, то тези опасения трябва да бъдат отчетени на политическо равнище. Затова верното решение не е - както настояват редица холандски политици сега - да се повишат бариерите пред имиграцията. Защото това само би дало право на онези, които хвърлят запалителни бомби срещу мюсюлмански обекти.

От това, което стана и може би предстои още да става в Нидерландия, не са защитени и други страни. При това не трябва да се теглят неверни заключения: сбърканото в Нидерландия не е това, че делът на чужденците сред населението е прекалено висок, а дългогодишното пренебрегване на проблемите на интеграцията. В Германия също не можем да се похвалим, че сме стигнали да ефикасни интеграционни концепции. Сега, когато блестящият пример на Нидерландия започва да се руши, възниква може би шанс за развитието, и най-вече - за осъществяването на нови идеи.