1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Нидерландия: сбогуване с един идеал

Западна Европа се лиши от един мит. Със зверското убийство на синеаста Тео ван Гог, Нидерлания окончателно се събуди от илюзията,

че е гнездо на толерантна мултикултурност и модел за мирно съвместно съществуване между различни раси и религии. Нидерландският модел се оказа просто илюзорния хоризонт на идеалистични обществени проекти, които отдавна вече не отговарят на действителността на една силно променена имиграция.

Човек чете ужасен биографията на този млад мюсюлманин от марокански произход, който всъщност би трябвало да минава за идеален пример за успешна интеграция. Той е роден и израснал в Амстердам, нидерландският е вторият му матерен език, имал е добра квалификация. Как и защо изпада под влиянието на една амстердамска джамия тепърва ще се разбере. Във всеки случай той започва да се бори срещу секуларното и либерално общество в Нидерландия. Омразата и фанатизмът го докарва в последна сметка до убийството на Тео ван Гог.

Този ван Гог може да беше демагог и вулгарен очернител, но тъй като разпръскваше равномерно своята злостна критика и пустосваше всякакви злини и недостатъци, той отразяваше онзи либерализъм, който е белегът на холандската толерантност. Писателят Леон де Винтер описва това много точно, разказвайки как като евреин е бил клепан от ван Гог, но стигнал до заключението, че все пак ван Гог е изразител на свободата на мнението.

Тази свобода на мнението, според ван Гог, бе все повече застрашена от ислямската нетолерантност - и то в опасни за живота форми. Наистина напоследък различни фигури на обществения живот в Нидерландия трябваше да живеят скрити и под полицейска защита, защото бяха изложени на заплаха от ислямските фанатици.

Де Винтер не е единственият, стигнал до извода, че радикалните мюсюлмани и радикалните демократи не могат да живеят заедно. Традиционните мултикултурни максими изхождаха от постановката, че чуждите култури не само обогатяват приемащата култура, но и трябва да се насърчават. Все по-ясно става обаче, че ефектът от подобно насърчаване е нулев, когато от страна на имигрантите няма готовност за интегриране.

Така че се налага нов подход. Нидерландските власти обмислят засилването на контрола върху джамиите и ислямските училища, за да се пресече достъпа на радикалните проповедници. По-трудно ще бъде да се намери отговор на въпроса, дали интеграцията трябва да се налага принудително - например, чрез задължителни езикови курсове или чрез нови форми на училищно обучение, за да не се стига дотам, че например половината от младите мароканци са без училищна диплома, а вследствие на това и без работа. Това също е една от обратните страни на толерантността, която поне в Нидерландия доведе до задънена улица. Към принципа на насърчаването занапред ще трябва да се добави принципът на изискванията към имигрантите - и то в степен, чиито мащаби е рано засега да бъдат обозрени.