1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Не съм българин, но сърцето ми е българско"

Най-голямата частна колекция на старинни записи на българска народна музика се намира във Вашингтон. Тя е притежание на американеца Лари Вайнър, който от години се интересува от български фолклор и традиции.

default

Стари грамофонни плочи от колекцията на Лари Вайнър

Лари Вайнър е музикант по хоби и компютърен специалист по професия. Вече 13 години той участва в една смесена българо-американска фолклорна група, позната на много места в САЩ под името „Люти чушки”. Но участието му в създадената през 1997 година група е само един елемент от неговия дълбок и дълготраен интерес към българската музика и танци. Той посещава България за първи път през 1961 година, след това пътува редовно до страната и присъства на много от фолклорните фестивали, най-вече на големия фестивал в Копривщица.

"Люти чушки" и български език

Първите му посещения са в северозападна България, където прекарва известно време в едно от селата в района на Видин. „Като американец, беше много трудно да се пътува по това време и да се чувстваш „свободно”, казва Лари.

Въпреки трудностите, той продължава пътуванията си и учи български език. Къде точно го е учил? „Ами в селото. Беше много трудно да ида на село само с английски език. В селото никой не знаеше английски”, казва на български американският ценител на българската култура.

След прекъсване от 15-ина години, през 2003 година Лари Вайнър подновява пътуванията си из България. Те донасят нова голяма страст, чийто резултат е събирането на най-голямата частна колекция на ранни записи с българска народна музика – тя със сигурност е най-голяма в Северна Америка, а може би и в света. Според Вайнер дори музиколози в България признават, че той притежава и непознати за тях записи.

Flash-Galerie Larry Weiner

Лари Вайнър пред колекцията си

"Балканската музика е нещо специално"

"Аз обичам музика, най-вече балканска музика, защото тя е нещо специално за мен. Мисля, че беше през 2001 година, когато внезапно осъзнах, че В България липсва голям интерес към т. нар. „музика от корените”, както й казваме в Америка. С това понятие обозначаваме най-ранните звукозаписи, най-старите познати записани стилове. Знаех за съществуването на само един-единствен компакт диск с музика от България, записвана преди 1940 година. Този диск беше издаден от американската певица и инструменталистка Лорен Броди.

Тя издаде диска някъде около 1993 година: той съдържа записи на българска музика, правени преди 1940 година и е произведен в САЩ. Когато след дълго прекъсване поднових пътуванията си из България, аз си мислех, че ще е достатъчно да вляза в някой магазин за дискове и да намеря този вид музика. Но намерих само поп-фолк и чалга, както и малко записи на „Балкантон”, всичките от след 1945 година. Така започнах да издирвам стари грамофонни плочи . Намирах ги в антиквариати, радиостанции, музеи, започнах да ги купувам и да ги нося у дома в Америка. Това, което чувах, ми харесваше безкрайно, така че станах много сериозен в издирването.

alte bulgarische Platten aus der Sammlung des Amerikaners Larry Weiner

Един от "бисерите" в короната на Вайнър

На 78 оборота

В личната колекция на Лари сега има над 500 ранни грамофонни плочи, от най-стария вид, дето свирят на 78 оборота. Те са от периода между 1910 и 1944 година. Най-ранният запис има съвсем точна дата - 10 юли 1910. При това записите от тази година са няколко: някои от тях са произведени от немска компания, наречена „Фаворит”. Тези грамофонни плочи са съвършени: на етикета им е отпечатано не само името на певеца и на песента, но и точната дата, на която е направен записът.

Американецът има и амбициозни планове по отношение на колекцията си. През 2005 година той се запознава с етномузиколога от БАН Венци Димов, който също се интересува от стари записи. Двамата решават да издадат в България серия от дискове за онези, които биха желали да узнаят как е звучала народната музика едно време.

До момента вече са дигитализирани около 600 записа с 1200 песни. Но това е само първият етап. Най-вероятно ще бъдат подбрани представителни за различните стилове изпълнения. Например ранни записи на една от любимите на Лари български певици Вълкана Стоянова, от времето когато е била на 16 или 17 години. По-късно може да се появят дискове с изпълнения от отделни региони или на определен тип музикални инструменти.

Flash-Galerie Larry Weiner

Американецът грижливо селекционира и в градината и в музиката

Старинни напеви

Любим запис на Лари Вайнър е ръченица, изпълнена от един от първите битови ансамбли, създадени около 1930-та година. „Бистришка четворка" - те са свирили за радио, и са оставили много, много малко записи”, казва със съжаление Лари. Един от най-ранните записи в колекцията наистина е от 1910 година, на гайдаря Слави Велев. „Той е от Калофер”, пояснява Лари, „и аз знам това, защото е написано на етикета на плочата”. Но перла в тази колекция е ранен запис на певицата Вълкана Стоянова, от времето когато тя е била на около 16 години.

Лари много би искал да разбере дали има подобни колекции някъде в България, притежание на хора, които са ги наследили от родителите си например. Желанието му е да дигитализира въпросните записи за да се запазят и да станат част от по-голямата колекция, така че хората един ден да познават музикалното си наследство. За себе си, Лари казва: "Аз не съм българин, но може би сърцето ми е българско."

Автор: Соня Каникова, Редактор: Бистра Узунова

Редакцията препоръчва