Не викайте генералите! | Новини и анализи от България | DW | 06.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Не викайте генералите!

В БСП заговориха за генерал Радев - вероятно за да се кандидатира за президент. Две от имената, обсъждани от РБ, също са генерали. Като добавим и непрестанно спрягания премиер Борисов, станаха цели четирима. Какво става?

В историята на демокрацията генерали оглавяват държавата или с престижа от спечелена война /Айзенхауър в САЩ, Де Гол във Франция/, или идват след преврат и прекратяват демокрацията с обещание за нов ред /Пиночет в Чили, Еврен в Турция/. Употребата на генералитета у нас до тук беше съвсем бутафорна – единственият избран такъв персонаж беше Марин, вицето на Първанов, който не остави спомен. Е добре, откъде дойде този неочакван ентусиазъм?

За генерал Радев, харесан от БСП след участие в шоуто на Слави /според интервю на Стефан Данаилов/, знаем единствено, че сравни пазенето на българското небе от натовски самолети с унижението на Ньойския договор, което е не само глупост, но поставя под съмнение атлантическата ориентация на страната. Не казвам, че тази ориентация не може да се дискутира, а че тези, които го искат, следва да ни обяснят с какво ще замени останалата практически без армия наша държавица този най-силен военен съюз. Дали ни кани някой в семейството Русия, Казахстан, Беларус? Или се надяваме, че някак можем да станем една Швейцария на Балканите?

Националистите са на мода

Неутралитетът, поне мен, силно ме изкушава. Но знам добре от историята, че той е въпрос на много конкретни геополитически констелации и договорки, които далеч надхвърлят нашите скромни възможности. Очевидно цялата тази ньойска обида е един театър за пред националистите, които, според социолозите, са на мода. Но те пък, за късмет, вече издигнаха своята крайно дясна двойка Каракачанов-Нотев, която ще псува много по-цветисто оттук нататък и дай боже да не вземе да пали пак молитвени килимчета. Тогава какво остава за генерал Радев? Да направи още един прекрасен лупинг на някое авиошоу? Да участва в още шоу-програми на Слави?

За генералската болест днес има далеч по-сериозни причини. Помислете: нещастната ни родина не може да излъчи един консенсусен политик, приет и от едните, и от другите, харесван и на запад и на изток, симпатичен на низините и на елитите. Многомесечният съспенс около възможните кандидати показа, че не съществува у нас човек, за който да сме спокойни, че няма да му извадят някакви кирливи ризи. Нали разбирате какво значи една страна да няма свои легитимни елити? Значи, че тя не е съвсем станала нация и продължава да съществува в етно-племенно състояние. И понеже постът така или иначе трябва да се заеме – дай да заменим съдържанието с формата: куртка и фуражка, военна стойка, бодър физически вид. Ходещ символ, нещо като тия паметници, които отначало ужасно ни дразнят, после преставаме да ги забелязваме. Военните, дето се казва, малко говорят.

София, неонацисти

Поход на неонацисти в центъра на София

Трябва здрава ръка?

Другият момент тук е истерията, която произведоха българските медии и техните любими анализатори-псувачи в продължение на вече поне три години. Тероризъм, бежанци, международната обстановка ври и кипи – трябва, значи, здрава ръка, която да ни опази.

Първо, тероризъм в България няма, атентатът в Сарафово нямаше общо с нас, той е продължение от сагата Израел-Палестина. Чуваме, че някакъв луд в Лондон наръгал жена с нож и вече крещим – несигурност, викайте генералите. Ами светът е голям, непрекъснато ще научаваме някакви неща за тези 7,5 милиарди човешки същества, ще има убийства, войни, ужаси. Тогава кой има интерес да ни внушава, че опасността е неминуема? Дали пък не са самите заинтересовани силоваци? И най-много говори за стабилност – кой? – Самият премиер Борисов. Изберете ме, значи, защото без мен идва хаосът.

Бежанците. Ами тук те не спират, гледат да преминават колкото се може по-бързо, както се оказа със съдействието на българската полиция. Разбира се, трябва да пазим Европейската територия, но това е наш дълг на солидарност към ЕС, не патриотизъм /всеки заловен тук ляга на нашия бюджет, всеки пропуснат отива на запад, нали така?/. Хубаво, справяме се колкото можем, центровете са празни, числата намаляват. Няма нашествие, няма заселване - всичко това са балони, надувани от едни хора, които искат да се домогнат до властта.

Ивайло Дичев

Ивайло Дичев

А що се отнася до ужаса, който се раздухва около предотвратения преврат в Турция, той пък е съвсем идиотски. Какво сега, Ердоган затваря журналисти, значи неминуемо ще нападне България, така ли? Да вдигаме, значи, поделенията в бойна готовност?

Генералите - поетична метафора

Съвсем очевидно е, че на България в момента ѝ трябва президент, който да може да ходи по света и да преговаря. Да ни печели приятели. Много сложни ще са отношенията ни с Турция покрай спирането на преговорния процес. Не с армия ще решим проблемите с тази много мощна (военно) държава, това е ясно на всеки средно образован човек. Дали генерал ще е по-полезен в сложния пазарлък, дали някакъв параноичен националист? Или тъкмо обратното - дипломатичен, информиран, компетентен, усмихнат човек, който да намери добрите компромиси.

Също толкова сложни разговори ще има с Русия, със САЩ - ако недай боже Тръмп реши да ни кара да плащаме повече за НАТО, с ЕС - около Брекзита… Не вярвам да сплашим някого със смехотворната си армия – дайте да търсим човек, който умее да преговаря, а генералите да оставим като поетична метафора.

Подобно съдържание