1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Неяснотите след трагедията в Беслан остават

На първи септември миналата година училището в северноосетинския град Беслан беше щурмувано от 30-тина въоръжени мъже, които взеха за заложници над 1000 ученици и учители. Терористите поискаха да бъдат освободени чеченски затворници в Осетия, да се изтеглят руските войски от Чечения и президентът Путин да подаде оставка. В крайна сметка заложническата драма приключи кърваво. И до днес остават някои неизясн

default

�ни въпроси.

Развалините на бившето училище номер едно в Беслан са се превърнали в място за поклонение.Счупени столове и чинове, почернели от саждите на пожара стени около пропадналия таван на физкултурния салон – всичко може да се види все още също както в края на заложническата драма преди една година. Беслан тогава се превърна в синоним на брутално насилие и тероризъм – за пръв път насочен и срещу деца. Пред разрушената сграда сега са разположени постови. Навсякъде има цветя и бутилки с вода камо спомен за онези заложници, които в продължение на няколко дни бяха измъчвани от жажда. Междувременно бяха построени две нови училища, разкрити бяха центрове за медицинска и психологическа помощ на пострадалите. Името Беслан обаче и днес е синоним на една травма, която продължава да измъчва местните хора. Почти всяко семейство в града е пряко засегнато от трагедията. Беслан е също така и символ на скандалния провал на руските сили за сигурност и на политиката на Кремъл. Най-важният въпрос – от гледна точка на близките на пострадалите – и до днес си остава без отговор: Защо трябваше да загинат толкова много деца? Кой заповяда на силите на реда да щурмуват сградата, което предизвика смъртта на множество заложници? Кои бяха терористите? Имали ли са помощници от самото населено място?

Небрежност, некомпетентност и хаос осуетиха реконструирането на събитията. Важни доказателствени материали изчезнаха безследно или пък бяха открити впоследствие от населението. Разследването на престъплението от Беслан така и не се проведе последователно и целенасочено. Назначената от Руската Дума следствена комисия до този момент не е представила никакви резултати от работата си, нито пък е назовала носещите отговорност за тази трагедия.

Информационната политика на властите, полицията и държавната прокуратура бяха и си остават отчайващи. От самото начало хората в Беслан и в цяла Русия бяха систематични и съзнателно дезинформирани. Намаляван беше броя на заложниците, и до днес си остава например оспорван въпроса, колко терористи са участвали в нападението.

Правосъдието също остава длъжник на жертвите от Беслан. Пред съда във Владикавказ е изправен Нурпаши Кулаев – единственият оцелял от групата на терористите. Той обаче засега не е разкрил почти нищо, очевидно е желанието му да отрича отговорността си за станалото. Процесът се точи мудно, а някакви съществени разкрития до момента очевидно не са направени.

Политическите последствия от драмата в Беслан са съществени: Руският президент Путин използва кървавите събития от преди една година като предлог за провеждането на съмнителни политически реформи. С аргумента, че иска да опази единството на страната и да защити по-добре хората от тероризъм, в действителност той направи само едно: разшири своите правомощия във властта. Тази политика засега не носи никакъв успех. Тъкмо обратното: руската държава се провали изцяло в борбата срещу тероризма. На армията и до днес не се удава да залови Шамил Басаев. Той е считан за основният отговорен за заложническата драма в Беслан и продължава да си живее някъде из Чечения. Съвсем наскоро Басаев дори обеща, че ще последват нови взимания на заложници – по образеца на станалото в Беслан.

В същото време хората в Беслан са принудени да страдат със спомените си за трагедията от преди една година. Денят на началото на учебната година – празнуван в Русия много тържествено, за Беслан е свързан преди всичко с траур.