1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Нетърпимост към хомосексуалистите в Източна Европа

За тема на седмицата сме избрали потиснатото положение на хомосексуалистите в Източна Европа.

default

Кристофйр Стрийт Дей в Берлин

На 28 юни беше Денят на Кристофър Стрийт, на който хомосексуалистите по цял свят демонстрират за равни права с останалите граждани. По този повод от Ди Цайт сме избрали една статия за преследванията срещу хора с отклоняващо се сексуално поведение в източноевропейските страни. В началото й авторът Матиас Колб споменава и България сред страните, в които хомосексуалистите са подложени на обществен тормоз, а демонстрациите им са нежелани:

В Лондон, Берлин и Стокхолм, обратно, парадите на Кристофър Стийт Дей са пъстри улични празненства. Те напомнят за 28 юни 1969 година, когато избухна истинско въстание, след като полицията щурмува заведение на хомосексуалисти на нюйоркската улица Кристофър Стрийт. Така беше положено началото на движението за еманципация на хомосексуалистите. Разделителната бразда между Западна Европа и новите членки на ЕС никъде не е толкова дълбока, колкото когато става дума за хомосексуалистите. През 2005 година например латвийският министър на транспорта Айнарс Шлесерс каза следното: “В християнска страна като Латвия няма място за перверзници.” В Западна Европа такова изявление би довело до оставката му, в Латвия обаче – не. Омразата към хомосексуалистите в Източна Европа е признак за ниска демократична култура, защото мнозинството там очевидно смята, че свободата на мнението и на събранията не важи за малцинствата. Главният аргумент на политиците и на църковните сановници гласи: мнозинството тъй наречени благоприлични граждани не желаело да гледа шествия на хомосексуалисти. За тази нагласа има многобройни причини. В годините на Студената война темата беше табу, в Съветския Съюз хомосексуализмът между мъже дори се наказваше с лишаване от свобода до пет години и се смяташе за сроден с педофилията. Всички църкви, независимо дали става дума за католическата, протестантската или православната, смятат, че хомосексуализмът е заплаха за семейството. Най-разпространена е омразата срещу хомосексуалистите сред хората, които са изпуснали влака на модернизацията и са се оказали сред губещите. В отговор в цяла Източна Европа възникнаха организации, чиито членове се опитват да подобрят положението на хомосексуалистите от двата пола. В Словения и в Чехия вече беше легализирано партньорското съжителство между хора от един и същи пол, в Естония и Латвия дружествата на хомосексуалистите водят поне разговори със съответните министерства. За такова нещо не може да става и дума в страни като Полша, Русия, Сърбия или Румъния. Полякът Томаш Шипила понякога се пита защо ли му е дотрябвало непрекъснато да го замерят с развалени яйца и да го ругаят като перверзен тип, вместо да запази анонимност. И си отговаря, че се бори за висока цел, за правата на всички хомосексуалисти: Става дума за това обществото да бъде по-толерантно и по-демократично, казва той.

Подобно съдържание