1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Неприятни изненади през туристическото лято в България

Туристическото лято 2005 е минирано с неприятни изненади както за гостите на страната, така и за техните домакини. Има ли опасност да се повтори сценария с боклука на София в черноморската столица? Коментар на Еми Барух.

default

Вчера /21.7./ в София бе обсъждано актуалното състояние на туризма в България. В същото време в Черноморската столица Варна, която е лицето на летния туризъм в България, започна да се очертава набъбването на криза, свързана с боклука на града, която може да повтори софийската сага.

И в двата случая отлагането на решението може само да задълбочи проблема. Освен технологичен и политически обаче този проблем има и морална, дори народо-патологична страна.

Най-фотогеничният обект в средата на софийското лято 2005 бяха кофите за смет, боклукът на столицата!

Цяла седмица темата беше новина номер едно в централните телевизионни емисии. И в селекцията на Euronews се класирахме.

Месец след това продължаваме да научаваме, че

- за последен път София е била толкова мръсна през ХIХ век;

- че българските институции, бившият кмет, Столичната община са безпомощни, негодни да управляват.

- че жителите на Суходол са били лъгани осем пъти. И сега ги излъгаха за девети;

- че двайсет и четири часа след като се пръкне, една муха е вече полово зряла;

- И че освен в Кремиковци, се търсят още аварийни площадки за преработване на сметта;

- Научаваме още, че в други държави за съдбата на отпадъците се мисли още преди да бъдат произведени техните носители.

Какво правим с това знание? Нищо! Запушваме си носа, когато минаваме покрай бунището. И отминаваме… Ядосани, ама не на онези, които ни докараха дотук, а на хората, които се опитват да отстояват своите права и също като нас не искат да живеят в близост до фекалиите на милионния град.

Законният гняв на софиянци от това, че бяха принудени да дишат заразите от разлагащата се органична материя приключи, когато разлагащата се органична материя беше преместена да я дишат други хора.

Възмущението ни обикновено не отива по-далеч от кварталната кофа за боклук. Защото се докосваме физически до нейната смрад. Какво става в съседния двор не ни интересува. Ако там нещо се случи, стоим и гледаме! Така стояхме и гледахме, когато на турците им сменяха имената. Сега стоим и гледаме как полицаи и жандармеристи пробиват блокадата на пътя до сметището на столицата и ескортират камионите с боклука на софиянци. Може би същия сценарий ще се повтори и във Варна.

Патосът от безобразието, на което бяхме свидетели, се изля в думи – по страниците на вестниците, в различни сайтове и във форумите. Удобно настанени пред своите компютри или пред своите телевизионни екрани ние коментираме дали е спазен законът, кой и как използва недоволството на хората, защо никой не поема отговорност и прочее. Само че думите у нас никога не са имали кой знае каква сила. А разстоянието от думите до делата е най-трудно преодолимата дистанция по тези географски ширини.

Именно този сценарий крие опасност туристическото лято също да бъде повлияно и да пострада от подобно стечение на обстоятелствата във Варна.