1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Неприличното предложение на Путин

Под това заглавие седмичникът «Ди цайт» публикува коментар на Йозеф Йофе, който анализира причините за най-новото предложение на Путин по повод на американския противоракетен щит.

default

Трудно е да си вземеш сбогом от онази Русия, която възкръсна от руините на Съветския съюз по Коледата на 1991-ва година. Тази възкръснала Русия се врече в демокрацията и пожела да се върне в международната общност. Това обаче беше направено от слабост, а не по убеждение, както става ясно сега при управлението на Владимир Путин.

Новата Русия е старата предкомунистическа държава: нелиберална и антидемократична вътре в себе си. А навън, най-вече в бившите съветски региони от Прибалтика до Балканите, тази Русия се проявява като смесица от страх от преследване и претенции за могъщество. Путин си играе с газопроводи и ресурси, което е доста по-елегантен механизъм за властване във времената на недостатъчно енергийни източници, отколкото употребата на 50 хиляди танка и хиляди ядрени ракети. Класически елемент в стария-нов курс на Путин е офанзивата му срещу американския радар в Чехия и десетте отбранителни ракети в Полша.

Да оставим на страна въпроси като: какво точно представляват те, накъде са насочени и колко далеч могат да действат, и как би изглеждала траекторията на ирански обстрел насочен към Берлин или Вашнигтон. Защото само отговорът на тези въпроси би могъл да ни даде точна информация, къде трябва да се намира противоракетният щит на американците, нещо, което те ще трябва все пак да обяснят по-подробно, за да обезсилят многобройните съмнения.

Едно обаче Путин и неговите генерали знаят със сигурност: че няколкото противоракетни установки в централна Европа не могат да спрат руските нападателни оръжия, насочени към САЩ, защото те летят на север, над полюса, а не на запад над Прага.

Ето защо американците отдавна са поставили в Аляска 14 противоракетни установки, без това да е засегнало по някакъв начин руската чувствителност.

Истината обаче е, че не бъдещият американски радар в Чехия, изнервя хората на Путин, а радарът в бившата социалистическа Чехословакия, която руснаците все още смятат за своя зона на влияние. Точно за това Москва предлага на Вашингтон, да използва подобно съоръжение в Азербайджан, което вече е наела за десет години, до 2012-та.Тъпото в случая е, че този радар може само да следи, но не и да води, т.е. може да засича летящи противникови ракети, но не и да направлява собствените. Точно тази функция би трябвало да има плануваното от американците съоръжение. И за да се подиграе напълно Москва предлага като място за нейния радар Ирак или Турция.

Онези, които разбират Путин биха могли да аргументират: това е пробив от негова страна, той най-после е приел принципа на общата отбрана и сега единственият въпрос, който остава е, цената.

Само че в действителност Путин мисли също като белите и червени царе в класическите категории на руското желание за могъщество. Путин натиска Грузия, налагайки й търговско ембарго, изнудва с въпроса за Косово, връщайки се към прастарата просръбска политика, притиска Украйна, като насъсква про- и антиевроепйските сили в нея едни срещу други...

От всичко това става видно, че Русия не я е еня за противоракетния щит, а за това, да си върне стари зони на влияние. Към това би трябвало да се прояви разбиране, но то впрочем е проблем за европейците. За пореден път Москва иска да наложи вето върху стратегически решения на Запада, които дори и не са насочени срещу нея. За пореден път Москва се опитва да настрои старата срещу новата Европа и всички заедно срещу САЩ. Разбираемо е и поведението на самите западноевропейци, които не искат да се конфронтират с Путин. Само Тони Блеър посмя да каже, че Западът е разтревожен и изплашен от водената от Русия външна политика. Само че той самият няма от какво да се притеснява – от 29-ти юни нататък излиза в пенсия.