1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Непреклонни сме при приложението на единното европейско право

Интервю с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

default

Г-н Барозу, чрез последните постигнати споразумения Европейският съюз като чели успя да открие изхода от кризата, в която се оказа. Но междувременно полският министър-председател Качински отново постави под въпрос договореностите. Безпокои ли ви това?

Надявам се и очаквам, че постигнатите споразумения няма да бъдат поставени под съмнение. Всичко друго би било немислимо за мен. В крайна сметка през юни държавните и правителствените ръководители дадоха единодушно такъв мандат, какъвто никога не е бил формулиран толкова точно и детайлно по време на правителствените конференции в миналото. Ако този мандат бъде поставен под въпрос, наистина ще възникне проблем.

Полша ли е основният смутител на спокойствието в Европа?

Не съм съгласен с това твърдение. При консултациите по преработката на претърпялата поражения на референдумите във Франция и в Холандия конституция Полша не издигна никакви изисквания, налагащи внасянето на същностни изменения в текста. Единственото, което иска Полша, са промените в предвидените в конституционния договор правила на гласуване. Този въпрос излезе на преден план поради това, че при подготовката на конституционния договор бе трудно да се намери решение за начина на гласуване с двойното мнозинство. Затова и останалите правителства не поеха темата. Но не би било коректно Полша да се определя като антиевропейски настроена. А и допитванията показват, че поляците са сред народите, които най-много подкрепят Европа.

Полският премиер Качински очевидно разбра последния постигнат компромис за двойното мнозинство така, като че ли взетите с мнозинство решения биха могли да се отлагат до две години – това така ли е?

Разговарях с него непосредствено преди срещата на върха. Той предрече тежки преговори, но ми каза и, че накрая ще бъде намерен компромис. Същевременно трябва да отбележа, че нито по време на консултациите в Брюксел, нито в заключенията на федералната канцлерка Меркел става дума за такъв период от две години.

Договорът за реформи би трябвало да е готов за подпис през есента, така бе навремето и с конституционния договор. Смятате ли, че този път ратификацията ще е по-лесна?

Убеден съм. Междувременно ние натрупахме опит и действително положихме усилия с мандата за правителствената конференция да теглим чертата под колебанията. Мисля, че ако успеем бързо да приключим правителствената конференция, ще можем да разчитаме на ратификация без големи проблеми, за да може процесът да завърши до европейските избори през 2009-та година.

А какво бихте казали на онези, не само във Франция и в Холандия, които смятат, че договорът за реформи всъщност в изключително голяма степен е сходен с конституционния договор?

Европейската действителност е многообразна, такова е и отношението към нея. Някои от тези, които гласуваха против конституцията, го направиха, тъй като я намираха за твърде амбициозна, а други – защото откриваха пропуски. За някои договорът се оказа твърде либерален, за други – твърде разпоредителен. Затова и не бива договорът за реформи да се сравнява с конституционния договор, а със сега валидните договорености.

Кажете сега – каква е вашата позиция по отношение изисквания на Пакта за стабилност в еврозоната.

Той трябва да бъде съблюдаван. Това е много важно, тъй като пактът не е прищявка на бюрократите, той се базира на единодушното решение на правителствата. Затова и очаквам, че Франция ще предприеме всичко необходимо, за да съответства политиката й на изискванията на Пакта. Сега, например, трябва да изчакаме до есента, когато ще бъде представена френската програма, за да установим дали ще бъде постигнато условието за балансиран държавен бюджет до 2010-та година. Президентът Саркози смята, че това е възможно, но комисията може да реагира едва тогава, когато разполага с програмата.

Като че ли по-малко отвътре, повече отвън идват най-големите предизвикателства пред Европейския съюз за момента. Доколко ви безпокои стремежът на Русия за увеличаване на нейното влияние?

Темата Русия ме интересува много. Това е европейска държава, която в продължение на векове е допринасяла за развитието на нашата култура. От друга страна – тя никога не е представлявала демокрация с действително плуралистично общество. Нямаме интерес от слаба и нестабилна Русия. Под управлението на президента Путин тя стана по-силна и по-стабилна. Но ние няма как да не му кажем, че не сме доволни от качеството на демокрацията в Русия.

Г-н Барозу, половината от вашия мандат вече е изтекъл, как за това време, според вас, се разви Комисията? И как виждате своята собствена роля?

Ще започна с първото, тъй като го намирам за по-важно. Жан Моне бе казал с право следното – нищо не може да започне без хората, нищо не може да продължи без институциите. Горд съм, че днес комисията е по-важна, отколкото преди няколко години. Както се видя по време на последните срещи на върха – именно комисията представлява изходната точка за повечето големи дебати.

Трябва да се има предвид и, че нашата задача не е да усложняваме живота на правителствата. В много по-голяма степен нашата задача е да облекчаваме живота на гражданите. Ние сме непреклонни по отношение приложението на единното европейско право. Убеден съм, че това ще бъде и признато. И още нещо – като човек, идващ от една по-малка страна, в която до неотдавна цареше диктатура, съм горд да бъде председател на Европейската комисия. Това показва, че няма диктат на големите, че Европа се стреми към честна игра.