1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

(Не)желаният партньор ДПС

ДПС съществува заради една единствена цел - да бъде във властта. А чрез медии, прокуратура и поредния коалиционен партньор да достига до “порциите". А после да бъде инструмент за тяхното разпределение.

Коментар на Полина Паунова

От 2005 година насам, когато бе създадена т.нар. тройна коалиция, наближат ли избори, изведнъж партийните функционери започват да цитират Бисмарк. "Политиката е изкуството на възможното", казват те и някак свенливо се опитват да намекнат, че ще сторят всичко, за да се задържат в управлението. Разбира се, с цитат на Бисмарк тази готовност в собствените им очи не изглежда като безпринципна властова амбиция, а като държавническо мислене.

Когато говорим за ДПС обаче подобни изказвания добиват коренно различни очертания. Тогава тонът на дадения функционер рязко се сменя, а той, сякаш представил си погледа на избирателя, срамежливо добавя, че всъщност Движението за права и свободи е преяло с власт.

Преяждащите с власт

Преяждането е изговаряно неведнъж - и от вече бившия лидер на БСП Сергей Станишев, който направи две коалиции с ДПС (в едната бе премиер с техен мандат), и от председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, който не влезе в явно коалиционно управление с движението, но пък с охота ползваше неговите гласове за прокарване на редица свои решения по време на управлението си. Преяждането с власт от движението бе "диагностицирано" внезапно и от президента с изтекъл мандат Георги Първанов. При учредяването на новия си проект АБВ той забрави, че именно на “Дондуков” 2 бе конструирана тройната коалиция, удобно прокарваща всякакви негови идеи за големи и малки шлемове.

Та… след като като цитира Бисмарк, а след това заучената фраза с преяждането, функционерът се сеща какво е изпуснал. „ДПС трябва да си почине от властта", добавя той. И ако не бяха известни криволиченията на всякакви функционери по темата, подобно изречение би прозвучало дори като обещание.

Georgi Parwanov Ex-Präsident Bulgarien

Наричат го още "бащата" на тройната коалиция

Но докато повтарят в захлас как партията трябва да бъде изолирана от властта, БСП все още формално е в коалиция с движението, което междувременно се преориентира “вдясно" и започна да подкрепя ГЕРБ. От своя страна Борисов твърди, че ще спасява страната от погрома, който левицата и формацията на почетния председател Доган оставят след себе си. Засега „спасението” изглежда подпомага не кого и да е, а… ДПС!

Заедността

Смущаващото е, че прегръдката между Борисов и Лютви Местан дори не изглежда неестествена. Също както неестествена не стоеше и страстната целувка между Местан и Станишев на Орлов мост, докато демонстрираха любимото състояние на почетния председател на движението – „заедност“.

Събития покрай преориентираната вече “заедност” накараха партийното ръководство на БСП да заключи, че сме свидетели на нова коалиция. Левицата нямало да позволи държавата да стане заложник на корпоративни интереси. Говорителите на предизборната мантра така и не дадоха обаче отговор на въпроса защо, когато движението подкрепя ГЕРБ, то защитавало „олигархични структури”, а когато същото подкрепя социалистите, това било „национално отговорно”?

Липсата на отговори за двойния аршин бе заместена с медийно поведение от страна на червените депутати - по време на актуализацията на бюджета те намериха за уместно да подвикват “гор-чи-во“ на новите партньори. И на Борисов му загорча наистина - след като повече от две седмици от ГЕРБ твърдяха, че държавата загива, ако бюджетът не бъде преизчислен, председателят на опозицията обясни, че между страната и партията си избира партията. Така той отказа да влезе в пълна колаборация с ДПС и остави бюджета (поне засега) актуализиран само наполовина. Обяснението – ако продължи да гласува с ДПС, ще бъде „очернен” преди изборите. Разбира се, той припомни всички злини, причинени от коалицията БСП-ДПС и забрави всички теми на единомислие с Местан, забрави и цветно рисувания от самия него финансов колапс.

Бацилът

Bulgarische Politiker

Спомени от близкото коалиционно минало

Докъде ще доведе това, на пръв поглед, яростно отрицание на Движението за права и свободи? Ако съдим по досегашната практика – до коалиция с Движението за права и свободи. Защото “ДПС е бацил – влезе ли веднъж, не излиза“. А бацилът си има и “инструмент на властта”, който разпределя “порциите на финансиране в държавата“. А те (порциите) са достатъчно апетитни.

Бацилът не е оставил незаразен свой партньор. Разпространил се е сред медии и съдебна власт. Вкопчил се е в прокуратурата. Успя да съгради и фалира банка. Унищожи поне две партии и се опита да създаде и трета, но се отказа посредата, оставяйки един нов политик и бивш журналист в агония. Бацилът сложи ръка на еврофондовете и земеделието. После посегна към ДАНС. Наглед не му се получи, но дълбоко подозирам, че е само наглед. Бацилът мутира и изгради имунитет така, че да разпределя порциите и с престоя си във властта, и с престоя си уж в опозиция. Бацилът конструира вътре в себе си сложна система от светска и тайна власт, в която се преплетоха образите на “демонизирания” Доган и обществено приемливия Местан.

Ако пък някой извън ДПС дръзне го назове като бацил, той се оказва “заплаха за етническия мир”. В същото време критика по политики, предлагани от тази партия, не може да има. Защото тя просто няма свои политики. Скрито, под предлога на “центризма”, Движението за права и свободи има за постигане една-единствена цел – да бъде във властта. А чрез медии, прокуратура и поредния (таен или явен) коалиционен партньор да достига до порциите. И най-накрая - да бъде инструментът за тяхното разпределение.

Дългогодишното оцеляване в управлението прави ДПС най-нежелания и най-желания партньор. Движението е бацилът, който преди избори уж всички желаят извън властта, а след вот обявяват за "желан и надежден партньор“.

Редакцията препоръчва