1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Неестественото отношение на германците към собствената им армия

или Защо Бундесверът е принуден да празнува 50-тата си годишнина сам? Коментар от Нина Веркхойзер

default

Когато в края на октомври германските въоръжени сили – Бундесверът – отбелязаха 50-тия си рожден ден пред Райхстага в Берлин с “голяма вечерна заря-проверка” – най-висшата военна церемония в Германия, целият правителствен квартал беше отцепен като крепост преди да бъде щурмувана от врага. Навсякъде се мяркаха военни полицаи и улиците бяха затворени, достъп имаха само гости с покани. Цялото силно напомняше на официалната визита на иракския президент, чиито живот, както е известно, е перманентно под заплаха. Кои са обаче враговете на Бундесвера, та да не може германската армия несмущавано да отбележи юбилея си пред парламента, а трябва да се скрие примерно на изолиран казармен плац?

От 50 години Бундесверът е армия на парламента. Бундестагът си грижи за военните и ги контролира, което е логична поука от историята. Ала тази действителност не се осъзнава от една част от германците, както пролича от протестите срещу голямата вечерна проверка. Щом се запалят факли и зазвучи маршова музика, се заговаря за уж безмозъчната превъзхвала на военщината. Даже и депутатите от Лявата партия надават вопли, вместо да признаят, че моделът на подчинена на парламента армия е доказъл убедително в продължение на половин век своята състоятелност.

Не че няма в какво да се обвинява Бундесвера, но нън нигурност не и в придържането към прашясали ритуали и отдаването на излишна помпозност. Нсе пак юбилеят не се отбелязва с военен парад по булевард “Унтер ден Линден”, докато бойни самолети прогърмяват на Бранденбургската врата. Бундесверът разумно и скромно отбелязва годишнината си вече цяла година, така както е трезво цялото му поведени през последните 5 десетилетия. Това е характерно за тази армия, която след 1955 г. е принудена мъчително да търси пътя си между традицията и новото начало.

В инстинктивното отхвърляне на всичко свързано с военните, намиращо израз израз в протестите срещу тържествената проверка-заря, се крие разбираемо начало, основаващо се на опита от националсоциализма. Ала 60 години по-късно, както изглежда, погледът към Бундесвера е все още дотолкова изкривен, че народът не може да бъде поканен на мероприятия като заря-проверката.

Дори и изявените противници на Бундесвера да са малцинство, то все пак всеобщата дистанцираност от въоръжените сили е стряскаща. Толкова стряскаща, че президентът на Федералната република Хорст Кьолер в словото си размисъл по повод на юбилея се спря на това отношение с думите: “Германците не изглеждат заинтересовани, още по-малко пък впечатлени от всичко това”, визирайки действията на германската армия зад граница.

Наистина през последните 50 години срока си в наборния Бундесвер са отслужили над 9 милиона наборници, но въпреки това общественото съзнание изостава от онова, което е за военнослужещите всекидневие от около десетилети насам: те рискуват живота си, за да сложат край на войни и конфликти по света, като по този начин допринасят и за сигурността на Германия. Че при това досега малко германски военнослужещи са станали жертва, може и да е допринесло за относителното безразличие. От друга страна обаче това не доведе и до повече признание, че Бундесверът до голяма степен разумно и кочествено изпълнява задачите си.

Тържествата по повод на 50-годишнината за пореден път доказаха, колко неестествено напрегнати са отчасти все още отношенията между армията и обществото. Наистина с радост се приема помощта на момчетата в маслинено-зелените униформи, когато реки излязат от коритата си и се търсят техните знания и умения, когато грози опасност. Ала иначе се казва: “Военните ли? – Без нас” и Бундесверът се изпраща в един вид перманентно състояние на принуда да се доказва и да чества юбилея си си сам.