1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Недостатъчно преосмисляне на миналото в България

В България, която се стяга да влезе догодина в ЕС, все още не е имало истинско преосмисляне на комунистическото минало. Петнайсет години след историческия обрат досиетата на тайните служби все още не са отворени. Еберхард Нембах за трудната преработка на миналото в България:

Георги Първанов, Гоце

Георги Първанов, "Гоце"

Кой е бил “Гоце” и какво е донасял той на българската ДС? “Гоце” е кодовото име на президента социалист Георги Първанов, който се надява да бъде преизбран тази есен. Впрочем българският държавен глава не е единственият, който е принуден да си припомни своето минало. Публично се обсъждат досиетата на видни журналисти и политици от опозицията, с една дума – в България се вихри скандалът на досиетата. Петнайсет години след края на комунизма е крайно време за това – подчертава държавният прокурор Борис Велчев, който пледира за отваряне на досиетата.

Изобщо не се говори обаче за жертвите, особено за жестоката вълна на терор, заляла България в ранната фаза на комунизма след войната. Всеки, който е бил богат или образован, който е притежавал земя или е бил духовник е бил подозрително лице в очите на работническо-селския режим. До ден-днешен потърпевшите се борят за признание. Надежда Габровска, например, е една вече възрастна жена, която още си спомня обаче как навремето са прибрали баща й:

“Една сутрин в 4 часа дойдоха трима души, цивилни, и казаха на баща ми да тръгне с тях. Попитах защо? А те ми дадоха само една кафява бележка.”

На бележката пишело, че баща й е арестуван – без да се обяснява нито защо, нито къде го водят. Много затворници измират през онези години в лагера Белене на един дунавски остров. Близките им така й не получават труповете им. Едва по-късно се разбира, че ги заравяли на един съседен остров, където труповете били изяждани от развъжданите там свине.

Само един дървен кръст напомня днес в Белене за жертвите на сталинисткия лагер. Изобщо където в България има паметници на жертвите на комунистическия терор, те са издигнати обикновено от български емигранти. Потърпевите от репресиите получават месечна добавка, равна приблизително на 10 евро. За мнозина от тях това е чиста подигравка, особено като гледат как се оядоха много бивши ченгета.