1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Недолюбваното евроразширяване

Без празник, без радост – вместо това “затворени врати” за България и Румъния. Тази констатация четем в публикация на австрийския Ди Пресе, озаглавена “Недолюбваното евроразширяване”. Ето и по-важните акценти в публикацията.

default

Последното източно разширяване на ЕС през май 2004-та бе полято с шампанско. Ирландското ротационно председателство на ЕС отбеляза присъединяването на 10-те нови страни-членки с бляскава празнична церемония. След броени седмици към европейската общност ще се присъединят България и Румъния. Тяхното приемане в европейското семейство ще бъде обаче доста по-скромно. И нищо чудно. Резултатите от анкета, проведена от Евробарометър във всички страни-членки на европейската общност, посочват, че едва 45 процента от европейците подкрепят предстоящото източно разширяване на общността. В Австрия броят им достига дори едва 27 процента. И така поради липса на добронамереност и гостоприемно отношение България и Румъния ще трябва да се примирят с факта, че ще бъдат посрещнати без цветя и шампанско.

С предстоящото евроразаширяване не може да се печели по точки, се шушне в правителствените среди в Берлин. Ето защо представителите на германското ротационно председателство на ЕС, започващо от 1-ви януари 2007-ма, тоест от датата на еврочленството на България и Румъния, дори и не помислят да отбележат това събитие в празнична атмосфера. Официалното становище по въпроса гласи: “България и Румъния искат да отпразнуват събитието у дома си.”

Това обаче не е вярно. И двете страни знаят много добре, че репутацията им на Запад не е особоно блестяща. И двете държави биха искали да променят това. Българското парвителство отпусна за тази цел 1 милион и 600 000 евро, предназначени за подобряване на имиджа на България в някои от страните-членки на общността. Предвидени са кулинарни изяви, представяне на страната на информационни щандове, организиран е и празничен концерт в чешката столица Прага.

Същевременно в Брюксел отдавна вече се казва под сурдинка, че еврочленството на България и Румъния е членство втора класа. Това мнение се подсилва както от факта, че за еврокомисарите на двете страни са предвидени маловажни ресори, така и от отказа на повечето от старите страни-членки на Евросъюза да отворят трудовите си пазари за работници от България и Румъния.

Границите си затвориха вече Италия, Германия, дори Ирландия и Великобритания, които след последното източно разширяване през 2004-та година приеха хиляди работници от 10-те нови страни-членки на общността. Също Холандия, която се смята за доста либерална по отношение на свободното движение на хора, предпочете н

да въведе ограничения за достъпа на блъгари и румънци до трудовия си пазар. Австрия възнамерява дори да въведе максимално дълъг преходен период от 7 години. До този момент изключение правят единствено Швеция и Франция, които обявиха, че възнамеряват да допуснат българи и румънци до определени сфери на трудовия си пазар.

Докато повечето западноевропейски държави издигат както емоционални така и правни бариери спрямо двете бъдещи страни-членки на ЕС, някои от 10-те нови страни-членки на общността в Централна и Източна Европа изпитват истинска симпатия към България и Румъния. Чехия изгражда все повече контакти с двете страни и възнамерява освен това да отвори трудовия си пазар за българи и румънци. Подобно намерение оповестиха също Полша, Словакия и Естония.