1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Недоволството от Петата Република

Всички кандидати-президенти искат да орежат богатите правомощия на държавния глава и да подсилят позициите на парламента.

Мандатът на Ширак скоро свършва и наследникът му още е неизвестен

Мандатът на Ширак скоро свършва и наследникът му още е неизвестен

Франсоа Митеран навремето говореше за “постоянен държавен преврат”, имайки предвид законодателната дейност на генерал Де Гол. Жискар Д Естен се оплакваше от “самотното изпълнение на властта”, във времето през април 1969 год., когато се готвеше на референдума за регионализацията и реформата на сената да гласува срещу основателя на Петата републиката, допринасяйки по този начин за поражението и оставката на Де Гол. Само че нито Жискар Д Естен, служил на Де Гол като министър, нито Митеран – вечния противник на Де Гол , променяха нещо когато сами идваха на власт в Елисейския дворец. През тази година всички кандидат-президенти навлязоха в първия кръг на предизборната битка с предполежения за промени в правомощията на държавния глава. Конституцията на Петата Република осигурява забележителна стабилност на страната от близо половин век насам, само че президентското изобилие на правомощия се осъзнава от като парализиращо и несъвременно.

Конституцията на Петата Рпублика радикално измести махалото от всемогъществото на парламента / и безсилието на на кратко съществуващите правителства/ към господството на изпълнителната власт. Саркози смята да коригира сега именно този ход на махалото и да подсили правомощията на парламента. Докато – според сегашната практика – правителството определя дневния ред на парламента, в бъдеще е предвидено парламентаристите сами да имат това право. Предвидено е също да се ограничи действието на конституционния член 49 – параграф три, който разрешава, някои законопроекти да минават през парламента, без да бъдат гласувани, ако опозицията не успее своевременно да набере мнозинство от гласове за отхвърляне на начинанието. Франсоа Байру даже иска изцяло да бъде премахнат този конституционен текст. Иска се и въвеждането на възможности за допитване до народа – по този пункт са единни тримата основни кандидати – Саркози, Сеголен Роял и Франсоа Байру.

Социалистката Роял и центристът Байру принципно агитират за една “Шеста Република”, в която правомощията на държавния глава да са орязани. След 14 години Митеран и 12 години Ширак те искат да ограничат президентския мандат до максимално два последователни периода от по пет години. Такова е и разбирането на Саркози. Съветникът на Роял - Арно Монтебур беше първият, който заговори за замяната на всемогъществото на държавния глава с една нова Шеста Република. Неговите идеи бяха насочени към това да се елиминира проблематичното противоречие между президент и премиер. Според разбиранията му - президентът би трябвало – също както по времето на Четвъртата Република – да бъде сведен до нещо като арбитър. Същинската политическа власт обаче би трябвало – според тези разбирания – да премине в ръцете на министър-председателя, включително и правото, което сега е в компетенциите на държавния глава – да разпуска националното събрание.

Влезлият в сила през 1959 година конституционен договор на Петата Република – казват – бил създаден по”мярката” на Шарл Де Гол. Само че центрълната опора, на която днес се крепи изобилието от правомощия на президента, представлява въведеното едва през 1962 година пряко избиране на президента от народа. Тъй като никой от президентските кандидати не желае да въведе промени в това отношение, изборното право е един от възможните лостове за корекции в разпределението на властите в Републиката.