1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Недоволството на германците

Екипът на новия председател на Европейската комисия Жозе Барозу е комплектуван. Това е повод за следния коментар в "Ханделсблат":

Сега започва най-трудната част от задачата: новият шеф на огромното брюкселско ведомство трябва да намери подходящ портфейл за всеки от своите 24 колеги. А това е много деликатна работа, тъй като повечето страни-членки са изпратили в Брюксел политици от първата си гарнитура. Почти половината от екипа на новия шеф притежава правителствен опит. Барозу, самият той не пръв, а втори избор, ще си има работа с ансамбъл от звезди, който трудно се поддава на управление. Всеки от тях ще искае да играе ролята на суперкомисар. Но Барозу в никакъв случай не трябва да допусне неговите хора да си разиграват коня както си искат. Тогава Комисията ще се свлече до нивото на сбирщина от егомани, които служат в най-добрия случай на интересите на собствената си страна, но са много далеч от същинската си задача: да придадат съдържание на брюкселските идеи.

Последните анкети показват растящо недоволство в германското общество. "Берлинер куриер" отбелязва:

Така наречените закони на Харц объркват хората, нещо повече - плашат ги. Гражданите не знаят какво ги очаква, а това поражда страх. Освен това почти всеки ден германците получават нови лоши вести. Те идват от всички партии. Хората все още очакват понятни обяснения. Пропускат се шансове. Затова хората реагират с отрицание. Те винят политиците за своите страхове и явно не харесват реформите. Те не очакват нищо добро от тях.

Аналогично е становището и на кьолнския "Експрес":

Германците нямат добро мнение за политиците. Това се отнася за всички, без значение дали седят на правителствените или на опозиционните банки. Безкрайни дебати за необходимостта от реформи, все нови, отчасти авантюристични предложения, глупави грешки и несправедливост във вече приети закони, като Харц ІV. Всичко това дълбоко разочарова хората и ги плаши. До ден-днешен липсват убедителни обяснения, защо нещо е било направено така, а не иначе. Вместо това само ни уверяват, че нещата щели да се оправят. Само че досега поне нищо не се е оправило. Политиката прилича на затворено общество от привилегировани, които с малки изключения все повече губят всякаква връзка с живота и грижите на хората отвън пред вратата.

Баварският министър-председател Щойбер явно все още занича по Берлин - както може да се заключи по казаното от него в Мюнхен. Ето коментарът на "Франкфуртер рундшау":

Нима някой в тази страна сериозно е мислил, че Щойбер се е примирил с кандидат за канцлер от ХДС/ХСС на име Ангела Меркел? Ако наистина е имало такива хора, най-късно сега вече те би трябвало да са наясно по въпроса: Щойбер отрича всякакви шансове за успех на тандема Меркел/Вестервеле на изборите след две години. Щойбер остава верен на себе си и убеден, че умее нещата по-добре от другите, по-добре от червено-зелените, това е ясно, но и по-добре от всеки друг в опозицията - включително и от Ангела Меркел.

И накрая - Бундесверът и Ирак. Това е темата на следната коментарна бележка във ФАЦ:

Все още няма германски войници в Ирак. Дали това положение ще се запази зависи не на последно място от по-нататъшните развития в Ирак - а обстановката там остава все така несигурна. Който подкрепя иракската армия извън границите на страната, той би могъл да прави същото и в самата страна - без да участва в бойни действия. Че подобно развитие не е изключено показа дискусията в началото на годината относно възможността за изпращане в Ирак на санитарен персонал и медицински самолети. Само изпращането на бойни войски остана табу за Берлин. По всичко изглежда обаче, че последната дума по въпроса не е казана още.