1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

На 82-годишна възраст вчера почина германският политик Райнер Барцел

- за човека, на когото преди 34 години не му достигнаха 2 гласа в парламента, за да стане канцлер след вота на недоверие срещу социалдемократа Вили Бранд в 1972 г. припомня Торстен Мандалка:

Покойният бивш председател на германския ХДС Райнер Барцел

Покойният бивш председател на германския ХДС Райнер Барцел

Райнер Кандидус Барцел, както гласи пълното му име, според мюнхенския “Зюддойче цайтунг“ е политическото дете.чудо на ерата Аденауер. “Бих приветствал много, ако станете федерален канцлер”, му пише Аденауер. Точно това се опитва Барцел да постигне в 1972 г., когато внася вота на недоверие срещу действащия канцлер социал-демократ Бранд. Вотът е възоснова на т.н. “договори с изтока”, за които Барцел произнася в Бундестага в Бон своята прословута реч под девиза “Не по този начин!” Всъщност Барцел не отхвърля политиката на разведряване между запада и изтока, а поставя под въпрос само начина и маниера.

Вотът обаче тогава се проваля, защото не достигат два гласа от собствените редици – от ХДС и ХСС. Много по-късно става ясно, че двама депутати от десницата са били подкупени от прословутата източно-германска тайна служба Щази. Във всеки случай 1972 г. Бранд продължава със своята нова източна политика, а политическият залез на Барцел се оказва предрешен. На парламентарните избори през ноември 1972 ГСДП за пръв път става най-силната партия в Бундестага, а през следващата година председател на ХДС става Хелмут Кол.

Като политик Райнер Барцел е оформен под влиянието на Втората световна война, през която служи като летец във военноморската авиация, както и от следвоенния период. Като министър по общогерманските въпроси в кабинета на Аденауер той все още е известен като стриктен антикомунист. Едва по-късно преминава на по-диференцирани позиции. Ала по принципните въпроси и през 1982 г., когато начело на правителството застава Хелмут Кол, Бар;цел остава непоклатим:

“Нашето място не е между Изтока и Запада, само от Запада и със Запада можем да постигнем равновесие. Стъпили здраво с два крака на запад, ние подаваме ръка на изтока, ръката, но не и краката, на които стоим”.

По времето на Хелмут Кол, с когото не е в особено добри отношения, Барцел става още един път министър по германските въпроси, по-късно – председател на Бундестага. В последното си качество той уверено се справя с провокациите на тогавашните парламентарни дебютанти – Зелените. Попада обаче във водовъртежа на финансовата афера Флик и, макар по-късно да е реабилитиран, е принуден да напусне поста си на парламентарен шеф.

Успоредно с политическитте поражения го сполетяват и редица лични удари. Дъщеря му се самоубива, жена му умира от рак, втората загива при автомобилна катастрофа. Въпреки всички удари на съдбата Райнер Барцел и след слизането си от политическата сцена като адвокат и публицист не променя характера си, а остава все така борбено настроен:

“Спорът е нещо добро, спорът е демокрация. Човек трябва да се бори, трябва да има различни мнения”.