На 7 декември преди 15 години бе учреден Съюзът на демократичните сили | България | DW | 08.12.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

На 7 декември преди 15 години бе учреден Съюзът на демократичните сили

Днес денят провъзгласен за рождена дата на СДС отново раздели десните лидери. На тази тема е коментарът на Еми Барух

default

Преди три дни бе направен неуспешен опит 15-та годишнина от основаването на Съюза на демократичните сили да се превърне в дата, обединяваща лидерите на дясното пространство. Стереофонията, която се получи на 7 декември в националния ефир обаче не просто отложи за неопределено време такава идея, а сякаш предостави окончателните доказателство за нейната несъстоятелност. Всичко това би било комично, ако не беше силно потискащо.

В едно и също време, сърфирайки от станция на станция слушателите и зрителите можеха да се натъкнат и попадаха на три различни интонации, на три различни интерпретации и на нито една позиция, която да подсказва обща за «разделените десни» посока.

Надежда Михайлова разказа за дългия и труден път, който е изминат през последните 15 години; Желю Желев постави акцента върху реформираните, но не достатъчно бивши комунисти, а Иван Костов в един типичен за него маразматичен стил обвини СДС, че търси дати в миналото, за да присъства в настоящето.

Общото и при тримата беше усещането, че зад думите им се таи различна по естеството си обида, което неминуемо оцвети през личната призма на всеки от тях изразеното в публичното пространство становище.

При Надежда Михайлова това е огорчението на жената, която смята че на нея се полага лидерското място и която се страхува от всеки спор на тази тема, дори да е убедена в силата на аргументите.

При Желю Желев – огорчението е сумарен резултат от присмехулния цинизъм на всички негови мними съмишленици, които го употребиха и го подмениха.

При Иван Костов обидата идва от непоклатимата му убеденост за това, че не е разбран от масите, за които е направил чутовни дела; че не е признат от тях и че този народ не го заслужава.

Личният мотив на всеки един от тях е различно и автентично изстрадан. Той би могъл да бъде част от психологически потрети или мемоарни книги, от гледна точка на публичните политически реалности обаче, както и от гледна точка на онази обединяваща идея, която преди 15 години изведе хората на улиците, той е пагубният компонент, непреодолимата преграда, предвестникът на невъзможното обединение.

Независимо от всички декларации, в който се твърди, че идеите са водещи, че изработването на платформа и програма, около която да се постигне консенсус между различните партии е разковничето за обединяването на дясното пространство, внимателните наблюдатели на този процес не могат да бъдат заблудени: лидерски амбиции, лични обиди, персонални нападки и твърде голяма фиксация в собственото его са в основата на невъзможното обединение.

Нито 15-годишния юбилей от 10 ноември, нито рожденият ден на СДС, отбелязан на 7 декември, нито съзнанието за това, че политиката налага преподреждане на приоритетите са в състояние да променят публичното поведение на личностите, които не могат в името на бъдещето да забравят славата от миналото.

Това прави присъствието им в дневния ред на приключилия български преход противоречиво, а прогнозите за тяхното политическо дълголетие – неблагонадеждни.

15-та годишнина от СДС ще остане отбелязана като затворено семейно тържество, на което тази вечер в НДК ще ръкопляскат само поканените или онези, които се идентифицират със синята идея. Аплодисменти може би преди началото на следващия спор - на кого по право трябва да принадлежи синият цвят...