1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

На 30. юни приключва мандата на германския държавен глава Йоханес Рау

Той беше президентът и на “съгражданите-чужденци” в Германия, смята берлинският наблюдател на Дойче Веле Марсел Фюрстенау.

default

Йоханес Рау беше добър президент. Мнозина германци ще се противопоставят на тази преценка, ала много са и споделящите я. Сред населението държавният глава се ползваше с популярност: 70 на сто са доволните от него и намират Рау за ”симпатичен”. Този процент е обичайно-традиционен за президентите на Германия, които са длъжни да изпълняват служебните си задължения надпартийно. А това се удаде на сегашния титуляр, както се удаваше и на предшествениците му. Може само да се съжалява, че и Йоханес Рау зае най-висшия държавен пост единствено вследствие на предизборно-тактически, партийно-политически маньоври. Ала и за него е в сила, че това също е част от традицията, която ще се промени едва тогава, когато гражданите започнат да избират президента или респективно президентката на тази висша представителна в страната и чужбина длъжност пряко. Това е обаче друга тема.

Първи забележителен акцент по време на мандата си Рау поставя непосредствено след избирането му на 23-ти май 1999 год. в току що реставрираната сграда на Райхстага в Берлин. Тогава той заяви, че се възприема като президент на всички германци, но също така и на съгражданите с чуждестранни паспорти. Т.е. едно схващане за длъжността, надхвърлящо задълженията според официалната клетва, формулирана в член 56-ти на конституцията, а именно да служи ”за благото на германския народ”. Една остаряла, отдавна изпреварена представа в страна, където живеят, работят, плащат данъци и намират убежище от войни и предследвания близо 8 милиона граждани от чуждестранен произход.

Йоханес Рау стана първият германски президент, който съвсем съзнателно се обърна към всички живеещи в Германия и превърна думите си в дела. Искреният му интерес към хората от най-различни произход, култури и религии съответства на натюрела му, на вроденото му любопитство и на убеждението му, че доверието и чувството за отговорност са предпоставка за мирното съвместно съществуване. Да агитира за тази цел и дда се застъпва за нея, беше най-важото за този федерален президент. Дори само заради това Йоханес Рау заслужава благодарност като добър президент.

Защо обаче, особено сред публицистите в Германия, той се ползва с имиджа на по-скоро безличен президент? Може би и поради това, че началото на мандата му бе засенчено оттвърденията за афера с безплатни самолетни пътувания през годините му като министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия. Освен това често и дълго се спекулираше със здравословното състояние на междувременно вече 73-годишния държавен глава. При това мнозина като че ли забравиха да следят как той в действителност изпълнява служебните си задължения. А той го правеше със забележителна последователност.

В петата си и последна т.н. ”Берлинска реч” Рау отправи остри забележки по адрес на германските елити, каквато и предшественикът му Роман Херцог надали би отправил по по-добър начин. Рау разкритикува дефицита на доверие и широко разпространения егоизъм във всички сфери на обществото, особено сред индустриалците и политиците. Като по този начин улучи настроенията на огромното мнозинство сред гражданите. Онова, което Йоханес Рау винаги се е опитвал да предложи на хората, са разбиране и съчувствие. Ценности, които пред лицето на вътрешните и външните промени, даже заплахи като масовата безработица и тероризма, са по-стойностни, отколкото когато и да било преди. Йоханес Рау олицетворява тези ценности както малцина други в Германия, което вероятно е свързано и с обстоятелството, че той принадлежи към поколението политици, които за съжаление са вече част от миналото. Поколение, което още умееше да се вслушва, което проявяваше търпение и преследваше по-дългосрочни цели. Рау разсъждаваше на глас и в дълбочина по щекотливи теми като имиграцията, глобализацията и генните изследвания. По време на пътуванията си из Африка, Азия или съседна Полша той беше уважаван, добре дошъл и внимателно изслушван гост. Равносметката за мандата му е положителна. Йоханес Рау беше един добър президент.