1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

На 3-ти октомври 1990-та година Бундесверът поема ръководството над Народната армия на ГДР

Бундесверът празнува тази година 50-годишния си юбилей. През по-голямата част от съществуването му неговото предназначение бе да отбранява ФРГ от врага на Изток. Ако по време на Студената война се бе стигнало до боеве, германски войници от Бундесвера щяха да бъдат принудени да стрелят по германските си колеги от Народната армия на ГДР. Днес тя е вече история, в прах е потънало и някогашното враждебно отношен

default

ие.

На 3-ти октомври 1990-та година точно в полунощ Народната армия на ГДР престава да съществува. 34 години след основаването й командването поема някогашният враг от Запада – Бундесверът. Генерал Йорг Шьонбом, тогавашен ръководител на новосъздадения източен щаб на Бундесвера, споделя спомените си.

“Във вечерните часове на 2-ри октомври войниците напуснаха казармите, облечени в униформите на Народната армия. На слудващата сутрин те носеха вече Натовските униформи. Знамето на ГДР бе свалено, за да бъде издигнат флага на Федералната република. Насторението бе някакси потиснато, изпълнени с недоверие, ние бяхме в очакване.”

Това, което описва днешният вътрешен министър на провиниция Бранденбург, е дълбокият разрез в историята на Бундесвера. Близо 90 000 войници съставляват на 2-ри октомври Народната армия на ГДР – ден по-късно те са вече войници в източния щаб на Бундесвера. Генерал Шьонбом си спомня до ден днешен думите, с които той се обърнал тогава към подчинените си.

“Ние, германците се сливаме с германци. Заедно ще изградим бъдещето ни.”

Плановете за бъдещето на германските войски се изготвят обаче в Бон, тогавашната столица на Федералната република. Отхвърля се както искането на последното източногерманско правителство за изграждане на самостоятелен отдел за източногерманския щаб в министерстовото на отбраната, така и паралелното съществуване на Бундесвер и Народна армия. Бонските политици гледат на Народната армия като на опасно наследство на източногерманския режим, което ги кара да бъдат предпазливи. Ето думите на тогавашния министър на отбраната Герхард Шолтенберг.

“Диктатурата на режима на Германската единна социалистическа партия е оставила многобройни следи. Затова не може и да става дума за автоматичното поемане на всички войници от Народната армия на ГДР. Възнамеряваме обаче да дадем на тези войници шанс да кандидастват за длъжност в Бундесвера.”

От този шанс се възползват близо 50 000 войници на Народната армия. Много от тях биват назначени в Бундесвера на първо време за две години. Към тях не се броят обаче генералите и адмиралите, от които повечето се оказват притежатели на партийна книжка на Германската единна социалистическа партия. Такива хора не могат да бъдат посредници на демократичните идеи на Бундесвера, обяснява политологът Гунар Дигуч.

“Тези хора са изцяло повлияни от стриктното командване на Народната армия чрез партийния апарат. Офицерите са били обучавани по съвсем друг начин. Те издават заповеди, докато западногерманските им колеги отправят поръчения. Офицерите от Народнта армия на ГДР не бяха свикнали също на самостоятелни действия, самостоятелна преценка на ситуацията.”

Малцина са източногерманските офицери, които успяват да продължат кариерата си в Бундесвера. Една година след германското обединение три четвърти от всички кадри на Народната армия напускат длъжността си. Т. нар. армия на единството се възприема от обществеността като успешно начинание. Най-вече млади войници като този от Лайпциг са доволни от настъпилите промени.

“В Бундесвера ни възпитават на повече самостоятелност. Преди всичко ни се заповядваше, всяка стъпка, сега имаме свободи, което е естествено много по-приятно.”

Приобщаването на Народната армия на ГДР към Бундесвера напредва бързо, осъществява се заплануваното намаляване на броя на войниците от 600 000 на 370 000, като уволнените източногерманци намират бързо работа в западногермански индустриални предприятия. Но и 15 години след обединението военното ръководство на Бундесвера е в ръцете на западногерманците. Войниците на Запад получават все още по-високи заплати от източногерманските си колеги. Политологът Гунар Дигуч смята, че неблагоприятната икономическа ситуация в Източна Германия ще допринесе за разрастването на Бундесвера от долу на горе.

“Все повече източногерманци изявяват желание да влязат в Бундесвера. Тези амбициозни млади офицери участват във всички операции на Бундесвера в чужбина. Издигането в генералски ранг става естествено едва след стриктен подбор, но аз съм сигурен, че от тези млади хора някои спокойно биха могли да достигнат върхове в йерархията.”