1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

На 20 юни се отбелязва Световния ден за защита на бежанците.

Световното първенство по футбол в Германия среща хора от различни националности, раси и религии. Поканени са всички, но само ако имат билет за обратно връщане. Коментар на Хеле Йепезен.

default

Мотото на Световното първенство “ На гости при приятели” се отнася за всички – играчи, фенове и туристи, стига те обаче да нямат намерение да останат в страната прекалено дълго. Множество европейски страни - сред тях и Германия – през изминалите години доста успешно се изолираха от бежанци от неевропейски държави.

Ако по времето на войните в бивша Югославия, в Германия имаше около 400 000 бежанци, дошли като кандидати за политическо убежище, през миналата година техният брой е бил само 30 000. Положението е почти идентично във всички европейски държави. Стигна се дотам, не защото Германия и европейските държави са станали непривлекателни за бежанците, а защото те поставяха все нови и нови ограничения и пречки за достъп. “Мечтат Европа” си остава в сила и днес, но все по-малко бежанци изобщо успяват да се доберат до границите на общността, която за тях символизира благосъстояние, правова държава и утвърдена демокрация – с други думи – надеждата за по-добър живот. Онези бежанци, които успяха въпреки контролите и мерките за сигурност все пак да се доберат до някоя европейска страна, обикновено биват моментално връщани обратно в родината им или в някоя транзитна страна, през която са преминали. Много страни в Европа и Германия са считани за “сигурни трети страни”. Това означава, че никой бежанец – там – няма нужда да се страхува за живота си. Тази аргументация много често фигурира в решенията на съдилищата, когато отхвърлят молби за политическо убещиже. Даже изтезанията често пъти се оказват недостатъчна причина за да бъде признат статута на бежанец, преследван по политически, религиозни или расови признаци. Без доказателство, че засегнатият е бил обект на гонения именно от правителството на страната си, а не от враждуващи групировки, паравоенни части или други групировки, упражняващи насилие, няма и статут на бежанец.

Тази политика, която очевидно печели одобрението на избирателите в европейските страни, дава отражение на водения обществен дебат , както и на страха от прекалено голям прилив на чужденци, опасенията за нелоялна конкуренция от страна на икономически бежанци и страховете от влошаване на собствения статус в обществото. Хората, които напуската родината си, също са преследвани от различни страхове : от насилие, гонения и безперспективност. Попаднали в Европа пък ги спохожда страхът, че даже и да получат временно убежище, властите на съответната страна биха могли по всяко време да ги върнат обратно. Много от бежанците на практика не получават никаква възможност да си изградят собствен живот и перспектива за бъдещето, след като в продължение на години чакат за придобиване на бежански статут. И все пак има място за надежда както за самите бежанци, така и за приемащите страни – ако границите станат по-отворени. Европа е застрашена от застаряване на населението и се нуждае от нови сили, нови хора и нови идеи. За целта Европа се нуждае от нови имиграционни закони. Нужен е също така и по-голям ангажимент в страните, от които пристигат мигрантите, за да могат те и в родните си държави да получат по-добри перспективи за живот.