1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

На 20 декември е сключено първото споразумение за наемане на “гастарбайтери”

Първите гастарбайтери в Германия пристигат по официална държавна покана. Между 1955 и 1973 година Федералната Република набира работници за възстановяването на разрушената от войната страна и икономика. В началото обаче никой не предполага, че повечето от преселниците ще останат в Германия завинаги.

Италиански гастарбайтери на път за родината си

Италиански гастарбайтери на път за родината си

На 20 декември 1955 година е подписано първото споразумение за посредничество и набиране на работна ръка между Германия и Италия. Следват подобни договори с Испания – през 1960, с Турция – през 1961 , Португалия - през 1964, Тунис и Мароко – през 1965 , както и Югославия – през 1968.

Едномилионният чуждестранен работник - португалецът Амандо Са Родригеш е поздравен при пристигането си на Кьолнската гара на 10 септември 1964 година с букет цветя и подарък – мотопед. Днес едва ли някои може да си представи подобно нещо, но първите чуждестранни работници са приети във Федералната Република с отворени обятия. За подобно нещо си спомня и Константин Каландранис, който през 1962 година пристига като 11 годишен от Атина. Неговият баща е един от първите гръцки работници, пристигнали в Германия по сключеното споразумение за предоставяне на работна ръка. Каландранис - младши, който днес е на 54 години казва:

“По онова време, когато пристигахме, бяхме много добре приети. Например фирмата, в която трябваше да работи баща ми, ни устрои посрещане,на което присъстваше и шефа на предприятието. Той лично беше на гарата за да ни посрещне.”

Въпреки това, за младия Каландранис не е никак леко да се интегрира в чуждата среда и да научи чуждия език. Независимо от подобни проблеми, все повече семейства от Италия, Испания, Португалия, Гърция, Югославия, а по-късно и от Турция са привлечени от икономическите обещания на Германия. От 1960 до 1972 г. делът на чуждестранните работници в Германия се покачва от 1,5 на 10,8 на сто. Абсолютните числа са даже още по-изразителни : през 1960 г. в Германия живеят 330 000 чуждестранни работници, през 1969 г.- броят им нараства до милион и половина, а през 1969 –даже до два милиона и половина. Но с започналата петролна и икономическа криза Германия прекратява търсенето на чуждестранна работна ръка.

Само че, първите гастарбайтери – вместо да се завърнат след години в родината си, остават за постоянно в Германия. Това се оказва изненада и за самите германци, които не са подготвени за подобно нещо, защото са предполагали, че чуждите работници ще припечелят пари за себе си и семействата си, след което ще се завърнат по родните си места. Повечето гастарбайтери обаче – остават в Германия завинаги. Константин Каландранис е един от тях. От 1972 година той работи в заводите на Форд в Кьолн и казва, че са последните 42 години в Германия почти не е преживял демонстрации на ксенофобия.

Роко Бронте, на 44 години, е родом от Сицилия и живее във Федералната Република едва от 1977 година. И той първоначално изпитва огромни трудности, докато свикне и се нагоди към непознатата езикова и културна среда.:

“Трябва да кажа, че аз за съжаление бях принуден да дойда в Германия, защото баща ми искаше това и той самият беше вече в Германия. Аз от самото начало бях против това да живея в Германия.В началото животът ми тук беше много, много труден, не познавах хората тук, не познавах никого, езикът също ми се видя доста труден в началото.”

МДнес Роко той няма намерение да се връща в Сицилия. Не на последно място, защото е оженен за германка и двете му деца са родени в Германия. Междувременно италианецът има множество приятели – германци. Той както и гъркът Каландранис виждат рецептата за успешна интеграция – в търсенето на контакти сред германците. Според тях е грешно когато чужденците се изолират в свои общности и не се опитват да разберат, как функционира германското общество и как живеят германците.