1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

На 2-ри януари в Хърватия ще бъдат проведени президентски избори

За четвърти път откакто Хърватия е независима държава в страната ще бъдат проведени президентски избори. Ако на първия тур на изборите на 2-ри януари нито един от кандидатите не получи повече от 50 процента от гласовете, на 16-ти януари ще има втори тур на президентските избори. Тази година кандидатите за президентския пост са повече от всякога - общо 22-ма претенденти поискаха да бъдат регистрирани. Според хър

default

ватския избирателен закон обаче всеки кандидат за президент трябва да представи най-малко 10 000 подписа в своя подкрепа. С тази бариера се справиха общо 13 кандидата.

Само двама от 13-те кандидати имат реални шансове да заемат президентския пост на Хърватия. Настоящият хърватски президент Степан Месич е смятан за фаворит на насрочените за 2-ри януари избори. Проучвания на общественото мнение посочват, че подкрепата за него се движи между 45 и 55 процента. Основният съперник на Месич е Ядранка Косор, вицепремиер в правителството на управляващата Хърватска демократична общност. Сред останалите кандидати са Джурджа Адлесич от Хърватската Социалнолиберална партия, изпълняваща в момента длъжността на заместник-председател на хърватския парламент, също Славен Летица, независим преидентски кандидат, подкрепян от Хърватската партия на правата. Летица е работил в миналото като журналист и е бил съветник на бившия хърватски президент Франьо Туджман. За президентския пост се кандидатираха и богатият американски бизнесмен от хърватски произход Борис Микшич, както и бивш треньоор на хърватския национален отбор по футбол. Въпреки голямата си популярност в спортните среди и въпреки че изведе Хърватия до третото място на Световното първенство по футбол през 1998-ма година, Мирослав Чиро Блажевич надали ще успее да убеди избирателите. Дейна във футболните среди е била и бившата адвокатка на футболния клуб Хайдук Дорис Коста, която също ще опита шансовете си на изборите на 2-ри януари. Всички тези кандидати се борят обаче без никакъв шанс за президентския пост в Хърватия. Според проучваия на общественото мнение всеки един от тях се радва на по-малко от пет процента обществена подкрепа. Те нямат шанс пред настоящия президент Степан Месич и основния му съперник Ядранка Косор. Месич ще спечели изборите най-вероятно още на първия тур. Преди пет години той изненадващо получи мнозинството от гласовете на избирателите и се превърна в президент на народа. Спокоен и остроумен Месич се представи като пълна противоположност на авторитарния националист Франьо Туджман. Месич сложи граници на прекалено силната власт на президента от ерата на предшественика си и превърна хърватската държава в парламентарна република.

Правителството на Хърватската демократична общност, ръководено от Иво Санадер, показа през последните месеци, че не таи особени надежди да повтори успеха си от парламентарните избори. Изборът на кандидат на управляващата партия за президентския пост се проточи месеци наред. Малко бяха кандидатите, които проявиха желание да участват в една обречена на провал борба. Всички центристко-леви и леви партии застанаха от своя страна зад кандидатурата на Степан Месич, за да предотвратят концентрирането на властта в ръцете на една партия.