1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

На какво се дължи младежкото насилие в Париж?

От повече от седмица някои предградия на Париж са в извънредно положение. Уличните стълкновения не спират, а министърът на вътрешните работи Никола Саркози обяви, че възстановяването на реда ще бъде върховен приоритет. Защо се стигна до тази ситуация? Чуйте оценката на ливанския писател Амин Маалуф, който от 70-те години насам живее в Париж.

default

Маалуф е носител на различни награди като писател и журналист във Франция , където навремето издава списанието “ Жьон Африк” “Млада Африка”. На въпроса, дали той като символ на успешна интеграция – би могъл да служи като посредник между двата фронта, Амин Малууф се разсмива удивено. Не, той не осъзнава задача си така. Носителят на наградата Гонкур за литература смята, че неговото призвание е в сферата на духовното, а не в решаването на конкретни задачи от реалността като бунтът на младежите в парижките предградия. Маалуф обаче е признат специалист и изследовател на арабаския свят и не се притеснява да нарича нещата със собствените им имена. Защо от известно време насам, младежите, предимно от имигрантски семейства, се забавляват с това да палят коли в предградията на Париж? Амин Маалуф казва:

Маалуф:

Във Франция също не могат да сханат защо, макар, че подобно нещо не става за пръв път. Затова може да се установи една определена повтаряща се схема на дразнители и реакции. Млади хора от предградията на Париж палят коли, полицията се намесва и в продължение на няколко дни цяла Франция говори само за това. Щом всичко се успокои, моментално заглъхва обаче всякаква по-нататъшна дискусия за причините и начините за преодоляването на проблема. После отново минават една-две години и цялата работа започва отначало. Напрежения има постоянно.”

Силните думи на министъра на вътрешните работи Никола Саркози, който оповести, че щял с пароструйка да изчисти предградията от паплач, не променят нищо в ситуацията. Изстъпленията в предградията на Париж, там където болшинството от живеещите произхождат от Магреб или от френско говоряща Африка, не спират. Това, че полицията е снабдена със специална техника и специални пълномощия не променя нищо по отношение на факта, че френската интеграционна политика представлява истински провал. Амин Маалуф казва:

Маалуф:

Проблемът с интеграцията във Франция е този, че се смята, че времето само ще оправи нещата. Освен това наивно се вярва в нещо като вълшебен ефект, който някой ден ще превърне момчетата от предградията в “истински французи”. Само че това не става, и то от отдавна. Онова, което липсва, е истински и задълбочен подход на френската политика за решаването на проблема. Как може да се осигури мирното съжителство, как да започне да функционира интеграцията? За съжаление, в тази насока не виждам да се полагата никакви усилия.”

На всичкото отгоре, в момента изглежда комуникацията между двата лагера да е почти изцяло преустановена. Според ливанския писател, днес пропастта, отделяща Изтокът от Запада е станала още по-дълбока отколкото е била преди 20 или 30 години. Особено диалогът между арабите и Запада е почти изцяло преустановен. Арабските мюсюлмани във Франция са изправени пред тежът проблем на идентификацията. Те чувстват принадлежност както към родината си, но така също и към Франция, която ги е приела. Никой във Франция обаче изглежда няма интерес да полага усилия за интеграцията им. Така с времето готовността на тези младежи за интеграция в новата им родина намалява, което в тяхната възраст обикновено върви ръка за ръка със засилено обръщане към ислямската религия или поне нейните битови обичаи. Кои са основните грешки, допуснати от френското общество по отношение на интеграцията? Да чуем отново Амин Маалуф:

Маалуф:

“Погрешно е например, всички деца от имигрантски семейства да бъдат тикани в едно и също училище. Истински цинизъм е в същото време да им се казва, че във Францияим се давали равни шансове за развитие. Подобна концентрация на хора, поставени в неравностойно положение би трябвало да бъде избягвана в училищата и в жилищните региони. Хората от Африка са натикани в истински гета в предградията, за да бъдат опазени другите региони от имигранти. Подобно разделение на бедни и богати обаче е много нездравословно за цялото общество. На децата им се казва: “Вие всички сте французи”. Те обаче имат чувството, че са отхвърлени от френското общество и са осъдени да се обърнат към бившата си родина. Франция е страна, която почти няма известни личности, произлизащи от имигранските среди. В най-добрия случай подобни фигури има в сферата на спорта. Те биват чествани като герои, но истината е, че преобладаващата част от чернокожите имигранти живеят изтикани в “глуха линия”.