1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

На какво е готов Израел в името на мира?

Дебатът около мироопазващите сили за Южен Ливан в момента се върти само около това, войски на чии страни да бъдат изпратени и с какъв мандат. Важният въпрос обаче е, на какви ответни действия е готов Израел в замяна на това? Чуйте коментар на Кристоф Бертрам от вестник “ди Велт”.

default

Няма да е възможно бъдещите мироопазващи войски да защитават Израел от ракетите на Хизбула, а самият Израел да продължава досегашната си стратегия в Близкия Изток. Последната военна ескалация на насилието в региона е в крайна сметка последица от тази стратегия. Ако международната намеса в Ливан доведе само до това, че правителството на Олмерт просто да продължи да изпълнява плановете си, участниците в подобна мисия ще заприличат на помощници при изпълението на израелската стратегия, и нещо по-лошо даже : те ще бъдат обвързани с провала на тази стратегия.

Да се критикува стратегията на Израел не означава да се разкрасяват делата на Хамас и Хизбула или да се поставя под въпрос правото на Израел на самоотбрана. Това означава обаче, да се признае очевидното. Опитите на Израел да реши по едностранчив начин своите проблеми за сигурност – чрез едностранна окупация, едностранно изтегляне или едностранно определяне на границата – се провалиха. Окупацията, съчетана с липсата на ангажимент към създаването на жизнеспособна палестинска държава произведе интифадата и самоубийствените атентатори. Едностранното изтегляне от Газа без създаването на самостоятелна структура за ред и сигурност доведе до нови военни намеси. А “стената за сигурност”, която подготвя едностранното определяне на границата, може и да затруднява достъпа на атентатори-камикадзе, но не може да спре модерните ракети, които Хизбула изстрелва срещу Израел. Единствената поука обаче, която Израел до момента си е извлякъл от всичките тези грешки – е че трябва да прилага повече и по-голямо насилие. Газа отново е окупирана, Ливан е отчасти разрушен, Сирия и потенциално и Иран са заплашени, тъй като правителството в Ерусалим и бе друго вижда в тяхно лице истинските режисьори на актуалната криза.

Не е нужна прекалено много далновидност за да се предскаже още отсега, че прилагането на повече насилие няма да увеличи сигурността на Израел. В крайна сметка неговата стратегия единствено може да подсили радикалните сили сред народа. Тази стратегия не може да прикрие, че Израел е изчерпал всичките си възможности едностранно да гарантира сигурността си. Само че ръководството на страната не желае да осъзнае това. То се надява да получи зелена светлина за нови свои едностранни действия в Газа и на Западния бряг на река Йордан, благодарение на добрата защита от бъдещи мироопазващи войски и с помощта на международно одобрение. Да се участва в подобни войски при тези обстоятелства би било просто безотговорно. Онези страни, които въпреки всичко, го сторят, ще загубят и последното доверие на ислямския Близък Изток. Освен това те рискуват да бъдат въвлечени в нови акции на Израел срещу Хизбула. Преди всичко обаче по този начин ще бъде пропуснат –може би – последния шанс за един договорен мир.

Поради всичко това, преди да се обсъжда мандатът и състава на мироопазващите войски, трябва да се направи нещо друго: да се получи категоричното обещание на Израел, че се задължава да спазва “пътната карта за мир” и да преговоря с демократично избрани представители на палестинците. Подобни преговори ще бъдат по-трудни след всичко случило се напоследък и може би също ще се провалят. Но след като израелският унилатерализъм докара страната в стратегическа задънена улица, това вече не може да бъде аргумент срещу връщането към дипломатическите средства. Само Израел, който е действително готов да търси сигурност чрез споразумения със своите съседи, може да бъде партньор на международни усилия за стабилизиране на Ливан и региона.Международните стабилизационни войски за Ливан имат смисъл като инвестиция в стабилността на целия регион, но не и като придатък на сегашната израелска стратегия.