1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Началото на учебната година - Георги Папакочев:

Както всяка година на 15 септември училищният звънец ще възвести за българските ученици новата учебна година. Освен с наводнените училищни сгради, хроничната липса на учебници и архаичната учебна програма, учениците ще се сблъскат и с изострените етнически проблеми в страната.

default

Както обикновено още от възрожденски времена, българското училище ще отвори врати за своите ученици с приповдигнати слова за родолюбието, партиотизма, българщината и всички онези познати неща, които в представите си децата свързват със своята национална принадлежност. В същото време сега все повече погледи на етнически българчета ще бъдат обърнати със съмнение и укор към техните ромски или мюсюлмански съученици, както и все повече ромчета и турчета ще гледат под вежди българските си връстници. Просто всичко случило се през изминалото лято едва ли е минало незабелязано от децата и не е оставило следи в тяхното крехко съзнание.

Отдавна набиращата сила криза започна още в края на отминалата учебна година, ден преди празника на светите братя «Кирил и Методий”. Тогава на абитурентски празник в столичния квартал “Захарна фабрика” избухна скандал между българи и роми, като в масовия побой беше пребит и в последствие почина от раните си един уважаван, кротък и случайно попаднал на местопроизшествието университетски преподавател. До ден днешен българската полиция не е в състояние да открие убиеца или убийците, а жителите на квартала отново ще трябва да водят децата си за ръка от училището до дома, ужасени от съседството си с ромите.

Към края на юли 120 роми се вдигнаха на бунт срещу собственичката на кравеферма в гард Козлодуй. Българските медии разтръбиха охотно, че в резултат от масовия побой 20-тина души попаднаха в болницата с огнестрелни рани, спукани с камъни глави и намушкани с вила. Отново не стана ясно кой е бил крив и кой-прав в свадата, но тя също със сигурност е била “регистрирана” от детското съзнание.

Непосредствено след това станаха нови инциденти. Група роми нападна блок в плевенския квартал Сторгозия, а на 1 август ромска банда за дребни пари нападна с колове и лопати къщата на 73 годишен старец в град Елин Пелин, който беше приет в болницата със сцепена от лопата глава.

Броени дни преди началото на новата учебна година, навръх 9 септември, в ромския квартал в град Монтана 200 роми, главно деца и ученици, посетители на шумна среднощна дискотека, раниха двама полицаи и изпотрошиха с камъни и бутилки три патрулни коли на униформените пазители на реда. Без никакъв страх и респект от властите и закона те принудиха пресата да отбележи, че “полицията в Монтана е била победена от група пияни хулигани”. И докато за младите роми всички тези инциденти бяха повод за повдигане на тяхното групово самочувствие на ненаказуеми и етнически недосегаеми, но пълноправни български граждани, за етническите българчета те се оказваха поредния довод да гледат на “другите”, “различните” като на опасни и престъпни хора, които следва да бъдат мразени, бити и напълно изолирани от обществото. Едва ли някой преподавател в българско училище си е правил труда да обясни на своите ученици, че коренът на тези конфликти не е расов или етнически, а по-скоро цивилизационен, че липсата на реална държавна политика за гражданската интеграция на ромите е причива те да достигнат до такава степен на човешка деградация, която ги поставя извън всякакви обществени и правни норми; че приобщаването на хилядите неграмотни, неквалифицирани и криминализирани членове на това малцинство е належащо не само за тяхно добро, но и за спокойствието на самите етнически българи, които все по-често се превръщат в жертва на техните насилствени действия.

Не само младите хора, но и цялото общество, начело с политическата класа като че не си дават ясна сметка за това.

А вече може би е прекалено късно. Защото вместо политици, интелектуалци и учители да отговорят на хилядите всекидневни въпроси свързани със взривоопасната етническа ситуация, лесните и удобни отговори дойдоха от “Атака”- крайната национал-популистка организация, появила се също през това лято като че от “нищото” пред изумените погледи на цялото общество и най-вече на подрастващите. Без да търси причините, “Атака” се превърна в израз на растящата нетърпимост към ромите, като ги нарече открито така, както отдавна гражданите на често липсващата държава ги ругаят на ум – крадци, мързеливци, въшльовци и неграмотници.

Макар и не така остър, проблемът с етническите турци в България също продължава да тлее. Пример за това е скандалното изявление в печата на лидера на крайно националистическата нерегистрирана Турска демократическа партия Адем Кенан, който каза в интервю за печата, че “единственият начин за спасяване на турците и циганите от фашизма в България и от ДПС, е въоръжената борба”.

Такава е етническата обстановка, в която учениците – българчета, ромчета, турчета и от останалите етноси – ще прекрачат тази есен училищния праг. И ще продължават да търсят с широко отворени очи обяснение за всичко онова, на което волно или неволно стават свидетели.

Ако не получат европейското, цивилизовано и толерантно обяснение от своята държава навреме, когато поотраснат, от “свидетели” бързо ще се превърнат в “ участници”.

Тогава неминуемо ще дойде страшното.

Подобно съдържание