1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Национална папаращина

Георги Папакочев се спира върху инцидента с Христо Стоичков, нападнал български фоторепортер в Барселона и "папаращината", обхванала цяла България в следния коментар.

default

След като популярният в чужбина някогашен футболист Христо Стоичков отново демонстрира своенравния си характер като наби през седмицата фотожурналист от български седмичник и наруга грубиянски бременната му съпруга в Барселона, въпросът свързан с „папарашката” фотография стана отново актуален в България.

Снимането с т.нар.”скрита камера” доби такава популярност в България, че вече започна да прехвърля нейните граници. Зяпането на „неудобни” изображения се превърна в своеобразно „национално воайорство”, което се практикува от широк спектър зяпачи. Като се започне от учениците в средното училище и се завърши с ченгетата и почитателите на жълтите медии.

Вече всички създават електронни изображения на всеки и на всичко.

Възхитеният от възможността да направи своя „кадър на живота” на „великия” Стоичков местен прес-фотограф не другаде, а в барселонски ресторант, е бил така изненадан от случайно възникналата възможност, че в залисията просто е забравил някои елементарни правила на занаята. Като, например, че за разлика от улицата, ресторантите не са публично пространство и за да се снима професионално в тях трябва разрешение както на собственика, така и на обекта на снимката. Позабравил е също печалната истина, че някогашната футболна звезда Стоичков никога не се отличавал с изискани обноски и добро възпитание, поради което импровизирания папарак е отнесъл навън освен персонален пердах , така и унижението от типичните стоичковски „комплименти”, изкрещяни към бременната му съпруга. И всичко това за

един „пробит кадър” на почти безинтересна личност...

По-забавни като жанр се оказаха появилите се в Интернет в навечерието на скандалите в МВР импровизирани мобифонни снимки на трима ноторни участници в разправията – двама бивши генерали от ведомството и един бивш доносник, с неизвестен засега чин от службите на комунистическото минало, които сладко си хортуват в столичен хотел. Изображенията били направени тайно, според твърденията, лично от досегашния главен секретар в руменпетковото МВР, който в амбицията си да разобличи заговорниците срещу него, се превъплътил в обикновен „папарак”. Доколко е постигнал целта си се видя от крайните резултати на баталиите в МВР, но все пак приносът в използването на т.нар.СРС или „Специални разузнавателни средства”, беше отчетен.

Най-ентусиазираните консуматори на тайни изображения, както навсякъде, си остават, обаче, подрастващите. Къде по-сензационен удар е да снимаш с мобилния си телефон как „скромната” на пръв поглед съученичка прави

стриптииз пред кабинета на училищния директор

и след това да продадеш клипчето за 50 стотинки на парче! Или да разпространиш немислимия 140-секунден видео клип, в който асистент-преподавателка в провинциален университет, авторка на хабилитационен научен труд за „Общуването по Интернет”, се е самозаснела в еротично изпълнение, което би накарало труженичките от всяка световна улица на Червените фенери да се изчервят професионално! А да отвориш персонален интернет-блог на референтка в българското външно министерство, където тя показва умишлено своите най-съкровени прелести? Навсякъде подобна разкрепостеност би била истинска сензация!

Да. Но всичко това е рутинен делник за пост-Великденска и първомайска България. Но забавен. Особено, ако обществото има вече силно развит апетит към продуктите на т.нар.”национална папаращина”.