1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Национална култура"?

За тема на седмицата от Ди Цайт сме избрали полемична статия за така наречената „национална култура”.

default

Тази седмица сме избрали една тема, която рядко попада в полезрението на оперативната журналистика. По повод една конференция, проведена в Берлин, журналистът от Ди Цайт Томас Асхойер подлага на критичен анализ понятието „национална култура” и не без ирония описва мъчителните опити на участниците в конференция да дефинират неговите размити граници. За разлика от други европейски страни, сред които е и България, германците са доста резервирани към обобщения от типа на „национална култура”, включително и поради лошия си исторически опит през миналия век.

За това направо можеш да се обзаложиш: минат се не минат няколко години, по-често или по-рядко, в зависимост от душевното състояние на нацията, едно и също лице се обявява за издирване. Вече от много време това лице се укрива и изобщо не показва никакво намерение да се предаде на властите с цел идентифициране.

Това неизвестно лице е така наречената „национална култура”.

Всички си мислят, че я познават, ала никой не знае как изглежда. Защото колкото повече скъсяваш дистанцията, толкова по-чужд ти изглежда погледът й. Всъщност, изразът „национална култура” е семантична фикция. Той много успешно се е маскирал в единствено число, докато в действителност е в множествено. Една „национална култура” се състои от безкрайности, от прекъсвания и варианти, от звуци, образи и изречения. И ако решиш да опишеш рамките на тази сложна конструкция, можеш изцяло да се разминеш с нея. Кой знае защо Гьоте-Институт тази година прояви храброст и отново да извади на дневен ред „националната култура”. Съответната конференция в Берлин завърши така, както трябваше да завърши: в добро настроение и в дълбока мъгла.

Националната култура не съществува, би било грешка обаче да се твърди и обратното.

Нека го кажем така: тя е обект на копнежи. Новата средна класа я смята за нещо като витринка, където се държат вечните човешки ценности. Други пък я използват като убежище срещу критичните мирогледни дискусии и трезвия себеанализ. И в единия, и в другия случай националната култура винаги е онова, което тъкмо в момента ни липсва. Защо англичаните пеят патриотични песни, а ние, германците – не? Това попита заместник-председателят на Бундестага Волфганг Тирзе. А историкът Конрад Ярауш припомни, че Ваймар на Гьоте не попречи на Бухенвалд, тъй че оттогава насам

националната култура вече не става за метаразказ,

националната приказка е прекършена.

Неправилно би било да гледаме на националната култура и като плътна рамка – тя е по-скоро херменевтична рамка, смята социоложката Саския Засен. През тази рамка наблюдаваме случващото се по света, за да му реагираме политически. На конференцията в Берлин изобщо стана дума за всичко, само икономическите аспекти на националната култура останаха незасегнати. А в момента културният маркетинг е толкова на мода иначе! Всички се опитват да представят нацията като културна марка, само и само да подобрят малко външнотърговския баланс. С други думи: Шилер като външнотърговски фактор. Пише Томас Асхойер в Ди Цайт.