Научни методи разкриват похватите на импресионизма | Начало | DW | 27.09.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Научни методи разкриват похватите на импресионизма

Художниците импресионисти се опитват да улови мига, да отрази спонтанното впечатление. Но гради ли се наистина начинът им на работа изцяло на моментното впечатление и спонтанността? Участниците в научен проектв Кьолн анализират техниките и похватите на импресионизма

Гоген: Коледна нощ

Гоген: "Коледна нощ"

На петия етаж на музея “Валраф-Рихардц” в Кьолн. Точно в средата на светлото, квадратно пространство са поставени една до друга две маси, покрити със светло-зелен филц, върху който е поставена картина. Пейзаж от Гоген. Реставраторката Катя Леверенц разглежда картината под микроскоп.

“Наблюдавайки тази картина под микроскопа, ясно различавам етапите на съхнене след полагането на боите. Това е явен признак, че действително е минало време, преди да се нанесат следващите мазки.”

Увеличението показва ясно какво има предвид реставраторката. Зеленият слой се откроява по периферията от кафеникаво-виолетовия, който очевидно е нанесен по-късно, след като зелената боя е изсъхнала.

“Явно е различието от иначе типично импресионистичния начин на рисуване, при който върху още мократа, неизсъхнала боя се нанася следващата, така че те се смесват и преливат.”

По всяка вероятност, казва Катя Леверенц, художникът е започнал работата си над пейзажа, рисувайки действително сред природата, след което е продължил работата си в ателието. Не така спонтанен, както изглежда на пръв поглед, е и пейзажът на Тео ван Риселберг, поставен на статив в съседното помещение. Пейзажът показва плажа на Сен Тропе и изглежда така, сякаш действително е нарисуван преди по-малко от четвърт час. Мотивът е нахвърлян предварително върху цигарена кутия. Боите са нанесени сякаш небрежно, набързо, преди някакъв облак да закрие слънцето и да промени настроението. Инфрачервената светлина обаче позволява на учените да виждат и под наслоената боя; по такъв начин те откриват, че зад привидната спонтанност се крие грижливо обмислен план. Дървото в десния край на картината, например, очевидно е било променено още веднъж, нанесена е корекция в ствола му. При по-внимателно вглеждане става ясно, че импресионистите са рисували, водени не само от вдъхновението на момента. “Мисля, че трябва да коригираме представата си за метода на импресионистите, казва Катя Леверенц, тази привидно спонтанна живопис се основава всъщност на академичните знания на съответните художници, тя прилага използваните по онова време техники и следва определена концепция.”

Реставраторите и учените са анализирали общо 70 платна. Това е най-големият научен проект, посветен на импресионизма. Всяка картина се подлага на стандартна процедура. Най-напред тя се заснема при различно осветяване, след това се разглежда под микроскоп и с инфрачервена светлина. Ако е необходимо, учените правят накрая и рентгенова снимка, например при една от картините на Реноар – благодарение на рентеновата снимка те установяват, че под картината се крие друга картина, от която художникът впоследствие се е отказал и е нанесъл върху нея нещо друго. Рентгеновата снимка позволява двете картини да бъдат добре диференцирани. Зад портрета на двойката Сисли се различават образите на две жени. Портрет зад портрета.

Научният проект ще продължи до края на 2006 г. Химиците ще анализират съответните проби, за да разберат по какъв начин са работили импресионистите, а студентите ще се опитат да възпроизведат в лабораторията ефектите, които учените констатират в картините на имперсионистите. След като всички резултати бъдат анализирани и оценени, ще бъде организирана изложба, която ще разкрие пред публиката тайните на импресионизма.