1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

НАТО и Ирак

Въпреки липсата на формално решение, страните-членки на НАТО се споразумели по подробностите. Официалната санкция щяла да дойде още в близките дни.

Генералният секретар на НАТО Яп де Хуп Схефер настоява да се бърза, тъй като ще бъде трудно да се обучат достатъчно полицаи и войници до изборите през януари. Най-вече Франция настояваше обучението да се води извън Ирак. САЩ обаче искат колкото се може по-силно присъствие на военния съюз в страната.

До последния момент бе оспорвана командната структура на мисията. Генералният секретар де Хуп Схефер даде да се разбере, че върховното командване трябва да е в ръцете на многонационалните сили, тоест на американците:

"Защитата на инструктурите ще бъде поверена на многонационалните сили. Поради това е наложителна единна командна структура на мисията на НАТО."

Предвижда се изпращането в Ирак на около сто офицери, които ще разкрият център за обучение на иракчаните. САЩ искат да видят една иракска армия с численост от 260 хиляди войници. НАТО ще подготви само малка част от личния състав. Франция и Германия няма да участват със собствени военни в Ирак.

Не е съвсем ясно финансирането на цялото начинание. Формално центърът за подготовка ще бъде под иракско ръководство. Все още не е ясно също дали самата сграда ще бъде в столицата Багдад или извън нея. Предвид непрестанните терористични удари и боевете с бунтовниците, иракският президент Ал Джауар лично се обърна към Атлантическия съюз с молба за скорошна помощ. И генералният секретар Хуп Схефер обеща, че мисията ще бъде готова в най-скоро време:

"Това е едно от най-важните неща, които могат да се направят в днешен Ирак, където ежедневно гинат невинни хора - по вина на хора, които не искат да се примирят с мисълта за създаване на свободно, демократично иракско общество."

Понастоящем в Багдад вече действа един авангарден екип от близо 50 офицери, които започнаха обучението на първите иракски военни. Те трябва да решат дали в програмата да бъдат включени само офицерските чинове или също подофицери и обикновени войници. От източници на Атлантическия съюз се научава обаче, че свободата на придвижване на натовските офицери била силно ограничена поради опасенията от терористични акции и похищения.