1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

НАТО и бъдещето на Ирак

В дипломатическите кръгове на НАТО тези дни се говори много за Ирак; също и за това, че след Испания, сега и Норвегия възнамерява да изтегли в края на юни своите 150 войници от пустинята. Само че официално Ирак все още не е тема в щаб-квартирата на алианса в Брюксел: "Това не е наша операция" - гласи формулировката на представителите на Атлантическия съюз. Не, и на равнището на генералитета от военното върховно командване нямало никакви планове по отношение на Ирак.

"Само че това е затишие пред буря" - казва един високопоставен дипломат. Та нали по време на посещението си в Брюксел в началото на този месец американският държавен секретар Пауъл каза ясно, какво очаква Вашингтон от своите съюзници: НАТО трябва да обмисли нагърбването с "една нова, колективна роля в Ирак". Как точно да стане това е открит въпрос, но за най-вероятен се смята вариантът, алиансът да поеме полския сектор южно от Багдад. Там именно са концентрирани войските от онези 18 страни-членки на НАТО, които Белият дом причислява към най-верните си съюзници.

Първа предпоставка за нова мисия на НАТО е получаването на съответен мандат от ООН. Това би могло да стане още през май. По-трудно обаче е второто условие: преди всичко Германия и Франция държат на съответна молба от "едно суверенно иракско правителство" - а то ще стане действителност най-рано след 30 юни. Тогава обаче точно ще е приключила срещата на високо равнище на НАТО в Истанбул, която би могла да отдаде политическата заповед за изпращането на натовските войски в Ирак.

Натовски генерали като германеца Харалд Куят, председателя на военния комитет на алианса, разчитат твърдо на съюзническа мисия в Ирак. Само че съответното решение се взема и то единодушно от правителствата. Последният разширителен кръг със седем нови държави предостави наистина нови съюзници на Вашингтон, а Париж и Берлин уверяват, че няма да блокират евентуална мисия в Ирак. Въпросът обаче е: колко войници могат да предоставят страните-членки на алианса, като се има предвид, че те не могат да намерят достатъчно хора и техника дори за Афганистан?

Така че съмнения обхващат дори най-верния американски съюзник, поляците. Досега Варшава бе готова с удоволствие да отстъпи командването си на НАТО - също и за да може да намали скъпата издръжка на своите войници. Само че това не си струва без насрещна компенсация. Защото досега САЩ заплащат мисията на поляците в Ирак с 230 милиона долара годишно. Под флага на НАТО, Полша ще трябва да плаща сама.