1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

НАТО е на път да се превърне в политически дискусионен клуб

Доста събития от последните години и диаметрално противоположното отношение към разходите за отбрана постепенно раздалечиха европейските страни и САЩ, включително и вътре в НАТО. По повод един семинар с високопоставени военни от двете страни на океана, Клаус-Дитер Франкенберг дава не особено благоприятни прогнози за бъдещето на НАТО. Чуйте част от тезите му, публикувани във Франкфуртер Алгемайне Цайтун

Карта на страните от НАТО

Карта на страните от НАТО

г.

Какво е общото между Дарфур, Ирак и Кавказ? Общото е, че са брънки от дъгата на нестабилност. Този термин не е точен нито в научен, нито в географски смисъл, но е твърде въздействащ и поради това политически важен. Тази дъга на нестабилността тръгва от Мароко на запад и стига до Средна Азия на изток, а нестабилността, за която става дума, бива от най-различен характер: конфликти, войни (включително и граждански), мизерия, СПИН, миграция, ислямизъм, деспотизъм, етнически вражди, тероризъм, оръжия за масово поразяване, трафик на оръжие, наркотици и хора.

В случая с ядрената програма на Иран заплахата, идващата от там междувременно се превърна в международно политическо възпаление. По същата кризисна дъга са разположени Палестина, Ирак и Чечения, докато конфликтите в останалите кавказки републики междувременно са замразени, както се казва. Нека не забравяме обаче, че петролпроводите от Персийския залив и от Средна Азия минават тъкмо през Кавказкия регион, така че там кризисният потенциал си остава висок.

Този пояс от опасности се намира току пред прага на Европа. Тъй че въпросът гласи: държат ли европейците под око въпросните стратегически опасности? И ако ги държат – в каква мяра тези опасности са предмет на техния дневен в ред в областта на външните отношения и сигурността? В дневния ред на САЩ тези опасности определено присъстват, и то не само, защото става дума за петрол, който е важен елемент от западната енергийна стратегия. Един американски генерал, участник в атлантически семинар в Берлин, мрачно прогнозира, че след десет години Западът ще се занимава почти само с Африка. А това означава – и нов мандат за НАТО. Между другото, 12 държави от НАТО вече сигнализираха готовността си за сътрудничество за поддържане на сигурността в Кавказкия регион. Но колкото и да е важно стабилизирането и умиротворяването по пртежение на ”дъгата на нестабилността”, трудно ни е да си представим, че утре НАТО ще оправи Каспийския регион, а вдругиден ще се насочи към залива на Гвинея. И причината е не толкова географска, колкото политическа: и Ирак, и други примери показват, че вътре в Алианса има противоречия, че вътрешната солидарност е подкопана. От едната страна са САЩ, които доста се изложиха с тяхната ”коалиция на желаещите”. От другата пък са европейците, които въпреки Истанбул предпочитат НАТО да стои настрана от Ирак. Испанският премиер Сапатеро дори направи още една крачка и призова цялата коалиция да се оттегли от Ирак. Тъй че: нима може да се остави настрана конфликтът в Ирак, където за целия Запад са заложени на карта толкова важни неща, и в същото време НАТО да се захване да преследва терористи в Судан? Ако се стигне до мисия на НАТО за обучаване на войници в Ирак, Германия ще остане пред вратата, а според един германски военен това означава, че германските офицери ще трябва да бъдат изтеглени от съответни консултативни органи в НАТО. Американските генерали, участващи в споменатия семинар, са на друго мнение. Според тях това би било нарушение на един от най-важните принципи: на интегрираните командни структури. В такъв случай, и особено ако други държави последват примера на Германия, временните коалиции постепенно могат да изместят НАТО като отбранителна организация. В момента вече никой не може да се закълне, че НАТО наистина ще остане първият и най-надежден инструмент за отбрана и решаване на кризи. Дори самите генерали от НАТО, които знаят какво е да обикаляш като просяк от държава на държава и да се молиш за войски или техника. В повечето страни от ЕС военните бюджети непрекъснато се свиват, така че вътре в НАТО постепенно възниква двукласово общество и се топи вътрешното единство. Това политическо раздалечаване се посреща с известно задоволство тук и там из Европа, понеже доста европейци се стремят към повече независимост спрямо САЩ. Лидерската роля на САЩ, упражнявана десетилития наред включително във и чрез НАТО, сега е подложена на критика, а оттук не е далеч до предположението, че Алиансът наистина е на път да дегенерира до обикновен политически дискусионен клуб. Това ще се хареса на определени хора и от двете страни на океана. Но кой тогава ще помага в Африка и по цялата дъга на нестабилност?