1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Настоящето и бъдещето на имперската идея

Държавата и империята са двата основни модела на политическа уредба на международната арена; така е било преди хилядолетия, така е и днес.

Херфрид Мюнклер

Херфрид Мюнклер

Държавите са равносилни образувания, така че онази, която излезе една крачка напред пред останалите, заема положение на хегемон. Империите обаче са нещо повече от големи държави или хегемони: “те съществуват в своя си собствен свят”, състоящ се от два елемента – център и периферия. Напрежението между държава и империя, според Херфрид Мюнклер, съставлява логиката на световното господство.

В своето систематично проучване авторът очертава контурите на империя, империализъм и хегемония, предлага типология на имперското господство, анализира белезите и задачите на империята, обяснява причините за нейното вековечно съществуване. Основното му работно понятие е “августовският праг”, по името на император Август, с което той характеризира прехода на империята от чисто грабителска стратегия към фазата на консолидация и интегриране на периферията. САЩ, по мнението на Мюнклер, са прехвърлили “августовския праг”. За берлинския политолог няма никакво съмнение, че САЩ са пълноценна империална сила, нещо повече: за него те са важен стабилизиращ фактор, чието разклащане би имало най-непредвидими последствия за целия свят. Затова той може само да се съгласи с формулировката на Ричард Рорти, известния философ и критик на Буш, че в днешните условия Pax Americana е най-доброто, на което светът може да се надява.

Главният съперник на американското превъзходство Мюнклер вижда в Европа. “Създаването с помощта на еврото на хомогенно европейско пространство е много по-голямо предизвикателство за американската доминация, отколкото изобщо би могъл да бъде ислямският тероризъм” – пише авторът. Може би изненадващо за мнозина, но Мюнклер съзира типични имперски черти и във физиономията на Европа – особено по отношение на периферията й на Изток и на Юг. Той отбелязва, че нуждата от обща външна и отбранителна политика произтича не само по линия на американското предизвикателство, но и с оглед на необходимостта от стабилизиране на периферния източноевропейски пояс. В унисон с нашумялата напоследък теза на Ралф Дарендорф, Мюнклер декласира културно-идентичностното измерение на Европа и я въздига във фактор за поддържането на мира, сигурността и благосъстоянието. Проблемът е, че той приписва типични имперски задължения на една “империя”, която (все още) не знае, че е такава.

Herfried Münkler Imperien, Rowohlt