1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Насилието спрямо жените в албанските семейства

Тирана

Тирана

През 1992-ра година комунистическият режим в Албания се срива и страната катапултира в Новото време без какъвто и да е било преход. В продължение на 50 години диктаторът Енвер Ходжа управляваше с желязна ръка Албания, изолирайки я от целия свят. Но дори и рижимът на комунистическия диктатор не успя да се справи със средновековния кодекс, така наречение Канун, който диктува всекидневието на обикновените албанци. Един от основните му постулати гласи: жената е подчинена на мъжа. Това е валидно и до днес. Не малко жени и деца са станали жертва на насилието в семействата си –тема, която доскоро беше табу и едва сега започва да излиза бавно на бял свят. Още преди десет години обаче проблемът се превръща в основна задача на центъра за консултации за жени и момичета в Тирана. Той е финансиран от неправителствени организации в чужбина, от фондове на ООН и УНИЦЕФ. Целта му е да работи превантивно срещу насилието в албанските семейства. Анита Пилика е психиатър и от самото начало в центъра:

Днес следобед се занимавах с три случая. Две жени, които са се развели и търсят сега отчаяно работа, за да се издържат. В третия случай става дума за физическо насилие у дома: мъжът бие жена си, защото е непрекъснато пиян, разказва Анита Пилика.

В Центъра за консултации се обаждат редовно по десетина жени на ден, а поне две идват, за да разговярат със сътрудничките. Работа има предостатъчно. Темата за насилието у дома е все още табу, а ежедневието на мнозина албански жени – подтискащо. Според проучвания на независими експерти четири от десет албанки стават жертва на насилие в собстветното си семейство. За сравнение: в ЕС съотношението е една от десет жени. Според ръководителката на центъра за консултации в Тирана Ирис Луараси албанските жени са жертва на политическите и икономически промени през последните 15 години:

До 1990-та година Албания беше комунистическа държава, в която жените и мъжете имаха равни права и задължения. Поне на теория. В големите градове това бе наистина така- жените можеха да работят същото, каквото и мъжете. Само през 1992-ра година мнозина албанци останаха без работа. Това засегна най-вече жените. 90% от тях станаха безработни и са зависими напълно от мъжете си.

Анита Пилика може да разказва дълго, какво означава това на практика:

В страната има новобогаташи, мъже, които идват от най-обикновени семейства, но изведнъж започнаха да разполагат с много пари. Те дават на жените си само незначителни суми и контролират строго, как ги харчат. И това е вид насилие – тези мъже искат да господстват в смействата си, да ги правят зависими. Причина за подобно отношение е ниското образование на мъжете, твърди Анита Пилика, изслушала многобройни разкази на пострадали жени през последните десет години.

Към центъра за консултации, който се намира в малък апартамент в центъра на Тирана, има и място за подслон на тормозени жени и техните деца. Освен това центърът има офиси в три други града на Албания и е част от мрежа, обхващаща още кантора за безплатна правна помощ и съюз, който опосредства работни места. Сътрудниците на центъра в Тирана организират и обучение на полицаи, социални работници и журналисти, за да привлекат вниманието им към темата за насилието в семейна среда. Със същата цел центърът издаде и книга с разкази на пострадали жени. Ръководителката на центъра Луариси твърди:

В по-бедната северна част на страната жените дори не знаят, че животът им може да мине и без насилие. Те си мислят, че това е орисията на всяка жена – да бъде бита от братята си, баща си, а по-късно и от мъжа си. Трудно е, да им се обясни, че това не е така, че те трябва да се съпротивляват, за да могат и децата им да разберат, че насилието не е част от нормалното всекидневие в едно семейство.

60% от населението на Албания е принудено да живее с едва два долара на ден. Твърде ограничени са и средствата, с които разполага центърът за консултации в Тирана. От началото на 2005-та до средата на 2006-та година сътрудниците му са работили дори без заплащане. Едва след организиран от тях шикозен гала-концерт за бизнесмени, в касата на центъра се появили пари. Десет години след основаването си той най-после има лоби, което го подкрепя, твърди председателката на албанския парламент Йозефина Топали:

В момента в парламента се обсъжда един много важен проектозакон за борба срещу насилието в семейството. Това е голям проблем в албанското общество, за който обаче никой не говори. Не е достатъчно да се приеме само закон. Трябва да накараме обществото ни да бъде чувствително към този проблем и да убедим жените, че е нужно да защитават по-добре себе си и децата си.

Председателката на албанския парламент обаче признава, че и занапред държавата няма да може да заделя пари за борба срещу този проблем, в подрепа на организации като центъра за консултации на жени и момичета в Тирана. Затова сътрудничките му вече подготвят следващия гала-концерт за бизнесмени.