1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Народоосвободителната армия на Китай навършва 80 години.

Каква е ролята и в съвременното китайско общество и представлява ли тя заплаха за мира?

default

Народоосвободителната армия на Китай навършва скоро 80 години.

Каква е ролята и в съвременното китайско общество и представлява ли тя заплаха за мира?

В продължение на дълго време, китайската народоосвоодителна армия беше обект на присмех поради остарелите си въоръжения, достойни за някой военен музей. Едва през 90-те години ръководството в Пекин започна сериозен процес на модернизиране на армията, окрилен от гигантския икономически прираст и растящите разходи за отбрана. Това пък предизвика критики от Вашингтон, където заявиха, че Китай ненужно се военизира. Експертът по проблемите на Китай в Германското дружество за външна политика професор Еберхард Зайденшнайдер смята подобни упреци за несправедливи:

“Ако сравним разходите за отбрана на Китай и на САЩ, ще видим, че все още има драматично голямо предимство на страната на САЩ. Според най- оптимистичните преценки, Китай е в състояние да влага за отбрана около 100 милиарда долара годишно. За САЩ съответната цифра е 500 милиарда долара. Виждаме, следователно, че ножицата на военните разходи между Китай и САЩ не само че не се затваря, а напротив, се разтваря допълнително. Това е едната страна на въпроса. Другата е, че страна, която се развива икономически успешно и в същото време разширява военния си капацитет, не е нещо необичайно.”

По подобен начин се аргументират и в самия Китай, където централното правителство не се уморява да подчертава, че модернизирането на армията става и поради нарасналите международни задължения на Китай. Сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, Китай е страната, която има най-много войници – сини каски – по света. В публикуваната в края на 2006 година така наречена “Бяла книга” за контролът над въоръженията се обръща внимание на мирните намерения на Китай. По този повод премиерът Вън Цзяо Бао казва:

“Нашата отбранителна политика служи само за самоотбрана. Ограничените въоръжения, с които разполага Китай, служат единствено и само на целта, да се запази сигурността, независимостта и суверенитета на нашата страна.”

Под суверенитет премиерът разбира преди всичко въпросът за Тайван. През 2005 година в Китай беше приет закон срещу евентуалното отделяне на островната република, в който се съдържа заплахата за военно нападение, в случай, че тя обяви независимост от Пекин. Това пък би повлякло след себе си война със САЩ, защото Вашингтон - на свой ред – се чувства длъжен – да защитава Тайван. Поради това САЩ гледат с безпокойство на модернизирането на китайската армия и най-вече на военноморските сили. Доста вълнения предизвика модернизирането на китайските подводници, междуконтиненталните ракети от типа “Донфенг 5”, както и новия навигационен сателит “Бейду” . Въпреки това, според оръжейни експерти, китайците са все още твърде далеч от някакво превъзходство във военната сфера. На практика САЩ имат предимство, включително и поради това, че Китай отвсякъде е обграден от про-американски държави. Вашингтон по традиция е съюзен с Япония, подкрепя атомната сила Индия, води интензивно военно сътрудничество с Тайланд, подобрява отношенията си с Виетнам и поддържа военни бази в Централна Азия. Китайската политика по сигурността – поради това – по принуда - е фиксирана над съперничеството със САЩ.