1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Напрежения около референдума за сръбската конституция

На 5 октомври се навършват 6 години от мирната революция, която свали режима на Милошевич в Сърбия. В страната обаче и в момента има напрежение. ПРедстои референдум за новата конституция, предстоят и избори, Белград има почти нерешима задача на преговорите за статута на Косово.

Крепостта Калемегдан в Белград

Крепостта Калемегдан в Белград

Марти Ахтисари смята да внесе предложението си за бъдещия статут на Косово в Съвета за сигурност едва в началото на идната година, защото в момента Сърбия се намира пред важни гласувания. Ахтисаари, който е главен преговарящ в конфликта за бъдещето на сръбската провиниця с мнозинствено албанско население, вече намекна, че през ноември ще предложи за одобрение от ЕС своя проект, който очевидно е насочен към суверенитет на Косово. Сърбия иска поне да отложи такова решение. Белград открай време се съпротивлява с всички сили срещу отцепването на Косово, което се смята за люлка на сръбската национална идентичност. На Запад пък се боят, че отцепването на Косово ще влее сили в редиците на крайните националисти в Сърбия. По всички тези причини правителсвото в Белград бърза с новата конституция, в която ще пише черно на бяло, че Косово е част от Сърбия. На 28 и 29 октомври ще се проведе референдум по текста на конституцията, приет единодушно от парламента. Финансовият министър Младян Динкич казва:

“С всички сили ще агитирам за референдума, за да може конституцията да влезе в сила. А след това веднага ще има избори.”

Изборите трябва бъдат насрочени за 17 декември. Партията на финансовия министър Динкич Г17-плюс току-що напусна парламента и малцинственото правитлество. Г17-плюс е партия с проевропейска насоченост, която не можеше повече да приема мълчаливо подкрепата на националистите от Социалистическата партия в парламента. Голямата управляваща партия обаче, ДСС, в момента се интересува главно от референдума по конституцията, която според плановете й трябва да бъде тържесетвено приета и от парламента. Ляволибералните демократи от ДС, от чиито редици е президентът Тадич, са в опозиция. Рейтингът им се покачва, тоест президентската партия също има интерес от бързи избори. Заместник-председателят на ДС Душан Петрович пояснява:

“Реалистично е до края на годината да се проведат и парламентарните, и президентските избори. Призоваваме да бъдат приети колкото е възможно по-бързо административните закони, за да се проведат и местни избори.”

Демократичните партии в Сърбия, които преди шест години свалиха Слободан Милошевич, разчитат, че след изборите ще сформират стабилна коалиция. Така те се надяват да преодолеят обществените сътресения, които се очакват след евентуалната независимост на Косово. Сега обаче в центъра на внимание е конституцията. По-малките опозиционни партии и НПО призовават да се бойкотира референдумът. Според тях конституцията неоснователно се съсредоточава около бъдещето на Косово, автономията във Войводина не е достатъчно убедителна, а участието на дясно-радикалната партия СРС в изработването на конституцията компрометира текста. Александър Попов, правозащитник от Войводина, казва:

“Няма нужда Косово да се използва като причина. Не бива тъкмо радикалите да задават тона. Тъкмо тяхна е вината, че стигнахме до алтернативата безусловна автономия или автономия с условия за Косово.”

Дяснорадикалната партия СРС, която преди осем години беше партньор на Милошевич и подкрепи военната интервенция срещу косовските албанци, може да отблъсне мнозина от референдума по конституцията. Ако пред урните не се явят поне половината гласоподаватели, допитването ще се провали. Конституционният съдия Стеван Лилич пояснява:

“Това ще предизвика дълбока конституционна криза, институционална криза и дори правителствена криза. Юридически не е ясно как трябва да се действа при такава хипотеза.”

И други специалисти смятат, че ако референдумът се провали, сръбската позиция на преговорите за Косово ше бъде отслабена. Защото всъщност тъкмо тези преговори са главната причина за новата конституция.