1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Напомняния от Подгорица

В публикуваната от ФАЦ статия под надслов Напомняния от Подгорица авторът Михаел Мартенс разглежда опитите на Хавиер Солана да предотврати независимостта на Черна гора. Eто я със съкращения:

Джуканович по време на съвещание

Джуканович по време на съвещание

Черногорският правителствен ръководител Мило Джуканович отправи покана и мнозина се озоваха на призива от страната на черните планини. Миналата седмица в черногорския крайбрежен град Призно се състоя среща посветена на стремленията на Черна гора през пролетта да организира референдум за отделяне от Сърбия и по този начин за постигане на пълен суверенитет. Като представители на региона в срещата участваха бившият словенски президент Кучан, както и премиерите на Македония и Босна Бучковски и Терцич и всички те подрепиха плановете на правителството. Подобни изявления звучат като ненужно подчертавана на нещо разбиращо се от само себе си, но в този случай не е така, защото висшият представител на ЕС по външната политика Хавиер Солана иска да наложи едно изключение от това разбиране от само себе си.

В международно правен смисъл изходното положение на Черна гора за разлика от спорния случай с Косово е напълно недвусмислено. Още от 1878 до 1918 Черна гора беше независима държава и по силата на югославската конституция от 1974 година има правото, признато и от ЕС, да си възвърне този статут. Солана е “изобретателят” на държавния съюз между Сърбия и Черна гора, който с Белградския договор от 2002 година дойде на мястото на остатъчна Югославия на Милошевич. Още тази Югославия в заключителната си фаза, съществуваше само на хартия, както и по начало Сърбия и Черна гора на Солана. Твърде различни са икономическите и политическите насоки на Сърбия и Черна гора, въпреки че противниците отхвърлят независимостта на адриатическата република като частен проект на твърде спорния черногорски президент и кликата му. Те обаче пренебрегват едно важно обстоятелство – политиката на Джуканович многократно е била одобрявана от народа с демократични избори.

Солана иска да опази идеята си между другото и с аргумента, че независимостта на Черна гора ще породи един домино-ефект и освен косовските албанци, ще подбуди към отцепничество още сърби и хървати в Босна, албанци в Македония и други малцинства съвсем по балканското мото – всяко село държава, всеки главатар – президент.

Освен това и като служител на ЕС Солана си остава испанец и даже само поради загриженост за родината си не може да бъде приятел на сецесионизма. Той се опитва с множество писма да предотврати независимостта на Черна гора. Сега Брюксел се надява на .н. Венецианска комисия на Еврепойския съвет, орган от международно признати специалисти по конституционно право. През май миналата година на комисията беше възложено да прецени дали съществуващия черногорски закон за провеждането на референдум за независимост е съвместим с международните стандарти. Когато през декември специалистите преставиха оценката си, тя не беше по вкуса на противниците на черногорската независимост. Според дейсвтащия черногорски закон за референдумите решението е в сила, ако е одобрено от мнозинството гласоподаватели при условие, че са участвали повече от половината, което ще рече 50 процента плюс 1 глас. Специалистите направиха някои предложения за промени, но стигнаха до заключението, че законът се намира в съзвучие с международните стандарти. Защото е ясно, че Джуканович с лекота ще мобилизира мнозинсттво ЕС настоява за въвеждане на по-висок кворум.