Накъде ще върви германската политика спрямо Русия | Политика | DW | 04.12.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Накъде ще върви германската политика спрямо Русия

Москва разчита на продължение на приятелския курс в двустранните отношения

Франк-Валтер Щайнмайер

Франк-Валтер Щайнмайер

Всеки, който е изпитвал опасения – независимо дали в Берлин или в Москва – че при управлението на новата германска канцлерка Ангела Меркел ще настъпи принципно промяна на курса в политиката спрямо Русия, може да въздъхне с облекчение. А който се е надявал, че ще бъдат поставени други акценти, трябва да е разочарован. Външният министър на Меркел – Франк-Валтер Щайнмайер – който бе приет с особено голямо дипломатическо внимание в руската столица – е персонифицираният гарант за продължението на добрите двустранни отношения по изпитания модел. Щайнмайер не е непознат в Москва: той бе шеф на канцлерството при предшественика на Меркел Герхард Шрьодер, покрай което е отлично запознат и с личностите, и с темите, някои дори казват, че той е един от архитектите на предишната германска политика спрямо Русия. Откъдето нататък с основание се допуска, че и при новото федерално правителство същностна промяна няма да настъпи. Но принципната посока на политиката се определя все пак от канцлерката Меркел – която има нужда от известно време, за да проучи в детайли отношенията с Москва.

Дълбокото мъжко приятелство между доскорошния канцлер Шрьодер и президента Владимир Путин сега е изместено от дневния ред на световната политика в личния живот. С идването на власт на Ангела Меркел определено в атмосферата на двустранните отношения между Берлин и Москва ще се случат изменения – новата канцлерка не е привърженик на дружеските потупвания по рамото. Като засега още е рано да се каже дали предстоят по-сериозни промени в стила или пък просто изменения в политическите нюанси.

След работното посещение на Щайнмайер в Кремъл разчитат на продължаване на приятелския курс. Остава открит, обаче, въпросът дали и новото федерално правителство ще бъде толкова щедро откъм жестове и подаръци. Или пък дали ще продължи да поставя само в разговорите на четири очи деликатните теми като дефицитите в правовата държавност, спорната политика към медиите или пък кървавия конфликт в Чечения. Със сигурност е твърде рано още отсега да се произнася окончателната присъда. Но може да се изразят надеждите, че ще се установи повече критична откритост.

При всички случаи в Кремъл се залага на последователността и на изпитаните механизми. И кои ще бъдат те в този случай, не е трудно да се предположи – Русия доставя газ и нефт, Германия получава тези доставки и се въздържа от политически оценки. Конфликтните теми – ако въобще се обсъждат, се обсъждат при закрити врати. И двете страни държат на руско-германския газопровод през Балтийско море – с което съвсем не предизвикват задоволство у Полша и прибалтийските републики. И дали ще се реализират изразените по време на предизборната кампания заявления, че ще се сложи край на изключителността между Берлин и Москва, край на измамите по отношение на по-малките държави от Европейския съюз пред вратите на Русия? Дали новото федерално правителство ще разшири контактите с Варшава и Рига, с Талин и Вилнюс?

Самата Ангела Меркел при посещението си във Варшава в края на миналата седмица даде определени знаци – тя направи опит да потуши възмущението. Предстои сега работна група да извърши проучване дали и как в проекта биха могли да се вкюлчат и трети страни. И ако това не е просто ход за внасянето на известно успокоение, то става дума за истински външнополитически акцент. Който всъщност няма да промени нищо в намеренията само след няколко дни стартът на изграждането на газопровода да бъде даден при специална церемония.

Никой не желае сериозно съживяването на стратие конфликти между Германия и Русия. Никой не поставя под въпрос плетеницата от многопосочни контакти и развити отношения. Но без съмнение новото федерално правителство ще привества проявата на повече кураж и наричането на нещата с истинските им имена от страна на опозицията в Русия, правозащитните групи, поставените под натиск неправителствени организации и критично настроените журналисти.