1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Накъде ще върви германската политика спрямо Русия

Москва разчита на продължение на приятелския курс в двустранните отношения

Франк-Валтер Щайнмайер

Франк-Валтер Щайнмайер

Всеки, който е изпитвал опасения – независимо дали в Берлин или в Москва – че при управлението на новата германска канцлерка Ангела Меркел ще настъпи принципно промяна на курса в политиката спрямо Русия, може да въздъхне с облекчение. А който се е надявал, че ще бъдат поставени други акценти, трябва да е разочарован. Външният министър на Меркел – Франк-Валтер Щайнмайер – който бе приет с особено голямо дипломатическо внимание в руската столица – е персонифицираният гарант за продължението на добрите двустранни отношения по изпитания модел. Щайнмайер не е непознат в Москва: той бе шеф на канцлерството при предшественика на Меркел Герхард Шрьодер, покрай което е отлично запознат и с личностите, и с темите, някои дори казват, че той е един от архитектите на предишната германска политика спрямо Русия. Откъдето нататък с основание се допуска, че и при новото федерално правителство същностна промяна няма да настъпи. Но принципната посока на политиката се определя все пак от канцлерката Меркел – която има нужда от известно време, за да проучи в детайли отношенията с Москва.

Дълбокото мъжко приятелство между доскорошния канцлер Шрьодер и президента Владимир Путин сега е изместено от дневния ред на световната политика в личния живот. С идването на власт на Ангела Меркел определено в атмосферата на двустранните отношения между Берлин и Москва ще се случат изменения – новата канцлерка не е привърженик на дружеските потупвания по рамото. Като засега още е рано да се каже дали предстоят по-сериозни промени в стила или пък просто изменения в политическите нюанси.

След работното посещение на Щайнмайер в Кремъл разчитат на продължаване на приятелския курс. Остава открит, обаче, въпросът дали и новото федерално правителство ще бъде толкова щедро откъм жестове и подаръци. Или пък дали ще продължи да поставя само в разговорите на четири очи деликатните теми като дефицитите в правовата държавност, спорната политика към медиите или пък кървавия конфликт в Чечения. Със сигурност е твърде рано още отсега да се произнася окончателната присъда. Но може да се изразят надеждите, че ще се установи повече критична откритост.

При всички случаи в Кремъл се залага на последователността и на изпитаните механизми. И кои ще бъдат те в този случай, не е трудно да се предположи – Русия доставя газ и нефт, Германия получава тези доставки и се въздържа от политически оценки. Конфликтните теми – ако въобще се обсъждат, се обсъждат при закрити врати. И двете страни държат на руско-германския газопровод през Балтийско море – с което съвсем не предизвикват задоволство у Полша и прибалтийските републики. И дали ще се реализират изразените по време на предизборната кампания заявления, че ще се сложи край на изключителността между Берлин и Москва, край на измамите по отношение на по-малките държави от Европейския съюз пред вратите на Русия? Дали новото федерално правителство ще разшири контактите с Варшава и Рига, с Талин и Вилнюс?

Самата Ангела Меркел при посещението си във Варшава в края на миналата седмица даде определени знаци – тя направи опит да потуши възмущението. Предстои сега работна група да извърши проучване дали и как в проекта биха могли да се вкюлчат и трети страни. И ако това не е просто ход за внасянето на известно успокоение, то става дума за истински външнополитически акцент. Който всъщност няма да промени нищо в намеренията само след няколко дни стартът на изграждането на газопровода да бъде даден при специална церемония.

Никой не желае сериозно съживяването на стратие конфликти между Германия и Русия. Никой не поставя под въпрос плетеницата от многопосочни контакти и развити отношения. Но без съмнение новото федерално правителство ще привества проявата на повече кураж и наричането на нещата с истинските им имена от страна на опозицията в Русия, правозащитните групи, поставените под натиск неправителствени организации и критично настроените журналисти.