1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Накъде поема Киргизстан след свалянето на президента Аскар Акаев?

Интересът на света към Киргизстан щеше да е по-голям, ако страната притежаваше петрол или земен газ.

Новият преходен премиер Бакиев

Новият преходен премиер Бакиев

Авторитарните владетели изпадат в затруднения, когато не се държат достатъчно авторитарно. Сваленият от власт президент на страната Акаев не разпореди да се стреля по демонстрантите, протестиращи през миналата седмица срещу него. Той отклони и предложенията от някои съседни страни, да приеме чуждестранни войски, които да му помогнат да подсили позициите си. Президентът е вярвал, че може да се задържи и без употребата на населие. Съдбоносна заблуда – както вече стана ясно на всички. В разстояние на само няколко часа малобройни демонстранти успяха да пометат властта на Акаев. После той, заедно със семейството си, избяга в Русия, където изчаква да види, как ще се развият събитията в Киргизстан.

Ясно е, че положението на хората в бедната , предимно аграрна държава, няма да се подобри в скоро време . Техният живот и без друго никога не е бил особено хубав – нито по съветско време, нито пък след обявяването на независимостта на страната през 1991 година. Две трети от киргизите в момента нямат работа, а средния доход не достига и 40 долара на месец. Заедно с бедността се разрастна и недоволството на хората. Към това се добавиха и някои политически причини от последните месеци, които накараха чашата да прелее: президентът Акаев лично е замесен в манипулирането на последните парламентарни избори, а той и неговия фамилен клан трупат все повече богатства.

Повлияни от политическите промени в Украйна и Грузия, киргизите също събраха смелост да дадат публична изява на недоволството си. В крайна сметка и самите демонстранти бяха изненадани от бързината, с която побегна президентът Акаев. Опозиционният лагер пое властта, но беше напълно неподготвен за подобно нещо. Политическото положение в страната продължава да е нестабилно. Битката за надмощие се разгоря и далеч не е приключила окончателно. ОССЕ се опитва да посредничи за решаването на конфликта, но засега постига твърде скромен успех.

Ситуацията в Киргизстан се наблюдава особено внимателно от съседните страни. Русия няма нужда да се опасява за влиянието си в тази централноазиатска република. Тя остава икономически зависима от Москва, независимо, кой управлява в Бишкек. И въпреки това Кремъл следи с подозрение събитията в Киргизстан. След Грузия и Украйна, това е третата бивша Съветска република, която прогонва президента си. Москва с основание се опасява, че може да има и нови последователи на този пример – да кажем в Беларус, в Молдова или в някоя от останалите централноазиатски републики на ОНД. Тамошните деспоти със сигурност са разбрали едно след нерешителните действия на Акаев: надигне ли отново глава опозицията в техните страни, тя трябва да бъде смачкана със насилие. Подобни неща са валидни впрочем и за Китай. От двете страни на китайско- киргизстанската граница живеят тюрски народи, които са приятелски свързани помежду си. Ръководството в Пекин се опасява, че бацилът на революцията може да обхване и китайската територия. Още щом започнаха размириците в Бишкек, Пекин затвори границата към малкия си съсед в Централна Азия. Така се създава странна коалиция ,базираща се на общност на интересите за стабилност - между китайци, руснаци, казахи и американци, които имат своя военна база в Киргизстан.

А Европа? Преди 11 септември 2001 тя не проявяваше почти никакъв интерес към тази част на света и гледаше на централноазиатските републики от ОНД като на сфера на руско влияние. Западът “ откри” Киргизстан едва в хода на борбата срещу международния тероризъм. Това вероятно няма да се окаже достатъчно за по-голям ангажимент в Бишкек. За съжаление. Световният интерес към Киргизстан със сигурност щеше да е значително по-голям, ако страната разполагаше със същите солидни находища на петрол и земен газ , каквито има например съседен Казахстан.