1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Накъде вървят Зелените?

Първият партиен конгрес на Зелените след изборите за Бундестаг

default

Най-вероятно този ще се окаже най-скучният изобщо партиен конгрес на зелените. Тяхното намерение бе да обсъдят бъдещата си опозиционна дейност, но на практика прозвучаха само декларации, изостанали от предизборната кампания.

Естествено е зелените ни най-малко да не се боят от опозиционната си роля – още повече, че положително и самите те са били изненадани от факта, че в продължение на седем години издържаха заедно със Социалдемократическата партия. Или пък всичко е било точно обратното? Дали социалдемократите не се задържаха толкова време на власт именно защото зелените им сътрудничеха? Акциите на Бундесвера в чужбина, новото трудово законодателство и правителственият Дневен ред 2010, твърди условия за отказа от използуване на ядрената енергия и новото законодателство по отношение на имигрантите, което съдържа съвсем малко зелени акценти?

Сега зелените не искат и да знаят за това. Никаква самокритика няма. Вината за изгубените избори бе стоварена на социалдемократическата партия, за сметка на това налице бе голяма доза самопохвала: все пак именно на зелените трябва да се благодари, че в момента в страната няма черно-жълто мнозинство.

И така – сега те са в опозиция. И естествено – екологията остава тяхна основна тема. Паралелно – другите традиционни: социалната справедливост, интеграцията, защитата на семейството, образованието. Зелените сега ще станат още по-зелени – като опозиционна партия в крайна сметка не трябва да правят никакви същностни отстъпления.

Или? Зелените проявяват известна нерешителност, когато става дума за бъдещите коалиционни възможности. И накъде ли искат да тръгнат, тези нови зелени? Най-добре към социалдемократите, но не е невероятно – и към ХДС. Разбира се – не на всяка цена. Зелената партия изглежда като изоставен съпруг, който не е наясно какво точно иска: дали бурен самостоятелен живот с променящи се партньори или по-скоро една нова връзка. Намирането на новата същност определено би трябвало да е сред основните задачи на най-малката опозиционна партия.

Освен всичко това партията трябва да се раздели и със своя праотец. Суперзвездата Йошка Фишер – лидерът на зелените и водещ кандидат по време на предизборната кампания, дори не счете за нужно да се появява на партийния конгрес. Именно той бе човекът, който успешно преведе партията през множество изпитания. Той успя да убеди съпартийците си да подкрепят мисиите на Бундесвера и социалните реформи. И зелените неизменно го следваха, макар и не винаги охотно, но винаги със съзнанието, че той е гарант за техния успех. Същият този Йошка Фишер сега не казва дори чао на раздяла. И дори не дава на партията си шанса да го почете и да му благодари.

Така че партийният конгрес се проведе без Йошка – което означава и без блясък и всеотдайност, без суета и изблици на ярост. Вероятно и заради това този бе най-скучният възможен конгрес на зелените.