1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Накъде върви Украйна? - коментар на Уте Шефер

Смяната на политическия елит в Украйна не е никак лесна работа. Който е вярвал, че за предстоящите президентски избори през есента ще има нови, независими, демократично и про-западно ориентирани кандидати, се е лъгал. Различните групировки на интереси в политиката и икономиката са прекалено силни. Откак стана яво, че прозападният реформатор Виктор Юсченко постепенно се е превърнал в най-популярният политик на страната и има добри шансове да спечели президентския пост, при закрити врати започнаха да се мъдрят най-различни планове за радикални промени в политическата система. В центъра на всичко стои президентскака институция. През времето на своя мандат президентът Леонид Кучма невероятно разшири правомощията на поста си. От президентското кресло се дават препоръки и разпоредби както на изпълнителната, така и на законодателната и съдебната власти. Президентската администрация е всемогъща. Тя е крепостта, в която са се окопали управляващите олигарси - и най-вече Донецкия клан от Източната част на страната. Ако Юсченко бъде избран за президент, това със сигурност ще застраши политическото влияние на този клан. Затова първата цел на съюза от олигархически партии и комунисти е да се отслабят институционалните правомощия на президентската институция. Тази цел междувременно беше донякъде постигната. На първо четене парламентът прие съответна поправка в конституцията. А нейните последици са сериозни: Така например избраният през тази година нов президент би трябвало да има само двугодишен мандат, защото е предвидено, от 2006 година нататък президентът да не се избира повече пряко от народа, а от парламента. Само за две години обаче трудно може да се проведе каквато и да било основна реформа в една страна, в която на практика не е осъществена смяната на политическия елит, и в която господстват предишните структури в политиката и икономиката.
Това е известно на Виктор Юсченко. Бившият премиер, чиято популярност отчасти се дължи на това, че по времето когато той ръководеше изпълнителната власт, в Украйна плащанията на пенсиите и стипендиите ставаха без закъснения, е считан за реформаторски настроен политик, преследващ про-западен курс на ориентация. В същото време обаче не бива да остава неизказано, че и Юсченко е тясно свързан с различни среди и групировки в икономиката. Затова е редно да се изчака и види, дали на практика той ще съумее да провежда политика, която да е независима от тези фактори. "Партията на властта" - както в Украйна наричат групировките около Кучма, които го подкрепят с всички сили, положи сериозни усилия да намери противник на Юсченко, но се провали. Но управляващите кръгове не се спряха дотук. Под тяхно въздействие Конституционният съд на страната подвърди в края на миналата година, че Кучма има право да се кантдидатира и трети път за президентския пост. Това противоречи на текста на конституцията, но затова пък ще допринесе за циментирането на политичесокото съотношение във властта. Решението на конституционния съд е - така да се каже - последната сламка, за коята да се залови управляващия сега елит, ако всички други варианти пропаднат . В такъв случай добре известния на всички Кучма ще управлява още две или даже пет години.
Задкулисните борби около конситуцията и президентството показват, че изборите през есента са всъщност нещо много повече отколкото само избор на нов държавен глава. Става дума за избора на нова посока на развитие на страната, включително и външнополитическо. По отношение на икономическите и политически реформи Украйна има да наваксва много изпуснати години. Изборите за президент ще покажат, дали страната изобщо ще е в състояние да се опита някой ден да догони останалите реформиращи се страни в централна и Източна Европа.