1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Накъде върви голямата коалиция?

Кои проблеми ще се реши да решава правителството - статия от Ди Цайт

Ангела Меркел по време на дебатите за бюджета

Ангела Меркел по време на дебатите за бюджета

И за Ди Цайт, и за Райнишер Меркур водеща тема тази седмица е бъдещето на голямата коалиция в Германия – проблемите, върху които правителството трябва да се концентрира след току-що състоялите се избори за местни парламенти в три от федералните провинции – чиито резултати на практика укрепват позициите на управляващите.

/муз/

Ди Цайт подчертава, че черно-червената коалиция разполага не само с две трети в Бундестага, но и с комфортно разположение на силите в Бундесрата. Съюзът е силен, дори според някои това е най-силното правителство, управлявало някога федералната република. Същевременно, обаче, то има пред себе си и едни от най-големите предизвикателства – нестабилни държавни финанси, претоварена система за социална сигурност, твърде малко деца, намаляващ брой на работните места, изчерпващи се ресурси. Дали със силите, с които разполага, голямата коалиция може да се приеме за предопределена да реши тези проблеми? Или пък може да си позволи да ги игнорира – при положение, че – за разлика от една малка коалиция – не би трябвало да се опасява от рисковете за бърза загуба на власт и влияние?

Това, което е факт, е следното – властта на тази коалиция действително е голяма, но политическият й мандат е малък. Наистина – двете партии-коалиционни партньори беха избрани с мнозинство, но без специфични задачи. Може би точно по тази причина днес, 120 дни след встъпването на коалицията във власт, на фона на ниската избирателна активност при местните избори някои вече говорят за наличието на политическа апатия – за което е твърде рано. Същевременно комбинацията, от която коалицията трябва да прави политика, остава експлозивна – голяма власт, огромни проблеми, висока степен на доверие, заплашително безразличие – много противоречива енергия. Но го има чувството, че потенциалът е много по-висок, отколкото би бил при победа на ХДС и либералите.

Какво, обаче, ще направят все пак консерваторите и социалдемократите с властта, с която разполагат? Защо, например, им липсва решителността да се заемат с реформата на федералната система? Колебанията около решението на проблеми като този показват, че силите в голямата коалиция не само са големи, а са и еднакво големи – което представлява предпоставка за самоблокиране. Както и – за възможен отказ от пристъпване към проблемите – при положение, че няма кой да ги събори от властта.

Засега коалицията в Берлин не е проявявала властова арогантност. Но другите слабости на голямата коалиция вече са очевидни: на партньорите им е трудно да преодоляват противоречията помежду си – например в областта на политиката на пазара на труда. И това към кои реформи би се насочила коалицията и от кои би се отказала, се оказва не толкова свързано с необходимостта от осъществяване на съответните реформи. Въпреки това списъкът от реформи, представен от канцлерката за така наречения “втори етап” изглежда амбициозен – реформа в здравеопазването, намаляване на бюрокрацията, насърчаване на иновациите, данъчна реформа за предприятията, намаляване на допълнителните разходи към работната заплата.

Насочеността към реформи е по-ярко изразена при консерваторите, въпреки травматичните реакции, на които се натъкна партията при парламентарните избори по отношение програмата на Меркел. Но ХДС и ХСС трябва да знаят, че съвместната политика със социалдемократите ще се провали, ако на нея се гледа като на ревизия на изборните резултати.