1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Наистина ли Европа е пъпът на литературния свят?

В самото навечерие на огласяването на тазгодишната Нобелова награда за литература, постоянният секретар на Шведската академия Хорас Енгдал си позволи необичайно остри нападки по адрес на американската култура.

default

Изявлението му получава рязък отпор в германския печат:


Все още от Стокхолм не се долавя никакъв нишан кой може да бъде новият нобелов лауреат. Още от сега обаче имаме всички основания да се съмняваме, че това ще бъде американец. Хорас Енгдал говорителят на Академията, която раздава наградите, зае в едно интервю изненадващо категорична позиция: „Вярно е – казва той, - че всяка голяма култура притежава важна литература, но все пак си остава фактът, че

Podcast Artikel - Nobelpreisträger im Gespräch

Кой ще спечели тазгодишната Нобелова награда за литература?

Европа, а не САЩ, продължава да е центърът на литературния свят

А защо? „САЩ са твърде изолирани, имат твърде островен характер" – отговаря Енгдал – "Американците превеждат много малко чуждестранни книги и не участват истински в големия диалог на литературите.” Освен това американската литература се поддавала прекалено силно на изкушенията на масовата култура.

Всичко в така заявената позиция на Енгдал смущава. На първо място естествено фактът, че един човек, задължен от заемания пост да спазва стриктен неутралитет, си позволява така открито да афишира личното си мнение. На второ място въпросът за Нобеловата награда се изражда изцяло в схватка между двете половини на западния свят. Къде остават Азия, Африка, Латинска Америка и техният принос за световната литература? Та нали целта на тази награда е отдаването на почит именно към литературата на света!

Но най-голямата грешка на Енгдал е, че очаква от литературата нещо съвсем сбъркано. Голямата литература не се ражда обезателно в един „литературен свят” и от „диалога” между литературите.

Bücherstapel

Голямата творба се ражда от наличния материал

а това може да е и някое тъмно провинциално кюше.

Със своите необмислени думи Хорас Енгдал уврежда още повече и без това накърненото реноме на Нобеловата награда за литература. Щом става дума за тежестта на литературата, а не за верния мироглед, защо тогава от последните дванайсет лауреати шестима са бивши догматични комунисти? И колко от тях дължат отличието си не на последно място именно на този факт?

Както можеше да се очаква американците приеха с въодушевление подхвърлената им ръкавица. Припомнено бе, че Пруст, Джойс и Набоков, все образцови европейци и големи писатели, така и не бяха удостоени с нобеловите лаври. Припомнено бе на колко писатели е давала убежище Америка, за постиженията на Ъпдайк, ДеЛило, Рот, Пинчън. Нищо чудно, че сега Енгдал твърди, че не бил казал нищо – просто думите му били изтълкувани погрешно.