1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Надявах се на по-голям напредък

Каква е оценката на заместник-външния министър на Германия Гернот Ерлер за доклада на Европейската комисия за България. С Г.Ерлер разговаря Маринела Липчева:

default

Г-н Ерлер, Европейската комисия не препоръча налагането на предпазни клаузи за България и Румъния. Наблюдението върху двете страни обаче ще продължи, защото те имат още да наваксват по отношение на реформата в правосъдието и борбата срещу организираната престъпност, например. Мислите ли, че това беше снизходителна присъда от страна на Европейската комисия?

Искам да предупредя: подаденият сигнал не бива да се разбира погрешно. Предпазните клаузи не бяха наложени, защото се видя, че има напредък в четири области. Освен това, знаеше се, че времето е прекалено кратко, за да се изпълнят всички искания на ЕС. Ясно е обаче, че натискът върху България остава в рамките на така наречения процес на наблюдение най-малкото до средата на 2008-ма година. И това, според мен, е поне толкова ефективно както налагането на предпазни мерки.

И все пак, очаквахте ли, че двете страни ще постигнат по-голям напредък?

Аз във всеки случай, се надявах на това. В България се видя, че има напредък по отношение на промените в конституцията, в системата на правосъдието, но и в борбата срещу така наречената малка корупция най-вече по границата и на общинско ниво. За съжаление обаче трябва да назовем и онези две области, за които Европейската комисия пише, че направеният в тях напредък е недостатъчен. Става дума за корупцията по високите етажи и конкретните мерки в борбата срещу организираната престъпност. Точно тези области са най-видими за обществото. А това означава, че те засягат престижа и реномето на една страна в ЕС. За съжаление в това отношение в Бългаия през последните месеци имаше скандални случаи , които бяха отразени и от пресата. Ето защо фактът, че от шест критични области са останали две не бива да успокоява, защото става дума за два доста сериозни проблема.

Г-н Ерлер, нямате ли усещането, че волята и амбицията, с която работеха двете страни преди приемането им в ЕС са отслабнали за сметка на едно по-голямо самочувствие, основаващо се на все пак постигнатото членство?

Ако това беше така, Европейската комисия щеше да постъпи по друг начин и щеше да конструира доклада си другояче. Мисля, че в много области сътрудничеството с България е конструктивно и че страната полага усилия. Явно обаче има области, които засягат чувствителни за някои висши политици места. Така че става дума за проблем в системата. Може би едни и същи хора са готови да изпълнят исканото от ЕС, когато то не засяга егоистичния им интерес, но ако те са лично засегнати, се въздържат от действия. Достатъчно е да припомня целия случай около Овчаров, за да покажа , какво имам предвид. В този смисъл става дума за сериозви неща. Оттова обаче не бих извлякъл извода, че като цяло усилията на България за осъществяване на поставените от ЕС условия са намаляли. В такъв случай в доклада нямаше да има сегашните положителни оценки.

Значи ли това, че механизмът на мониторинг след приемането на една страна в ЕС се оказва все пак ефективен?

Бих казал –да. Видя се, че от него има полза. Удълженият процес на наблюдение поне до средата на идната година е ясен сигнал за това. България ще остане под натиск и под строго наблюдение. Не изключвам, че все пак би могло да се стигне до налагане на предпазни механизми, ако показаните след време резултати предизвикат разочарование. Този въпрос не е приключил.

Мислите ли, че проблемите на България и Румъния биха имали отрицателно въздействие върху кандидатите за членство в ЕС, като например Хърватия, но и останалите държави от Западните Балкани, които очакват покана за преговори?

Не мисля, че има директна връзка, защото, първо, Хърватия не е в групата на страните от Западните Балкани, макар че географски се числи към тях. Второ, тук се сблъскваме с един друг феномен. Хърватия вече отвори 12 глави и напредна бързо. С малки изключения тя се е приближила много до европейското законодателство, казват наблюдатели на процесите там. Така че членството на Хърватия ще зависи по-скоро от това, дали новият договор за реформирането на ЕС ще бъде наистина готов до 2009-та година и ратифициран от всички страни-членки. Аз лично очаквам, че до края на идната година преговорите за членство на Хърватия ще приключат.

С други думи, не очаквате, че ЕС ще гледа по-строго на Хърватия, след опита си с България и Румъния?

След приемането на десетте страни през май 2004-та година правилата за присъединяване към ЕС станаха по-строги. Това важи за България и Румъния и в още по-голяма степен за преговорите с Турция. Мисля, че и в случая с Хърватия летвата е вдигната високо, но това няма нищо общо със самата страна, а с натрупалия се опит и проблеми след последните две разширявания, което се отразява и върху процедурата за приемане. Така че в бъдеще за никого няма да е “така лесно”, както беше при приемането на десетте страни през 2004-та година.