1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Надежда за Судан

Конфликтът между Хартум и Южен Судан се корени във фаталното решение на британските колонизатори от 40-те години на миналия век за премахване на административното деление

default

между арабския Север и африканския Юг и обединяване на двете части в една независима държава. Само че Югът не бе готов да приеме доминацията на Севера в рамката на тази държава. От своя страна ръководителите в Хартум никога и не помислиха да се съобразят с особения характер на Юга. Те го третираха по-скоро като периферия без право на собствено развитие, в най-добрия случай като резервоар за евтина работна сила, в най-лошия - като терен за лов на роби.

Най-вече през 90-те години бяха подети многобройни мирни инициативи и сключени няколко мирни договора. Но всички тези усилия не доведоха до никакъв резултат, което само задълбочи още повече пропастта между южната половина на страната и управниците в Севера.

Подписаният сега мирен договор не означава, че Хартум възнамерява доброволно да отстъпи на Юга правото да упражнява самоуправление. Онова, от което президентът Башир и офицерската клика около него се страхува най-много, е обвинението на съюзените навремето с него "мюсюлмански братя" на Хасан Тураби, че са пропилели с лека ръка единството на Судан. Затова те сигурно ще се опитат да направят всичко възможно, за да торпилират обещаното самоопределение и да изолират привържениците на искането за независимост.

Дали интересите на Южен Судан ще бъдат по-добре защитени в рамката на федерация със Севера или в една независима държава - важно е волеизлиянието на южняците да става на широка основа и в условията на пълна свобода. Джон Гаранг, водачът на Суданската народно-освободителна армия, който клони към федеративното решение, тепърва трябва да докаже, че има доверието на мнозинството от населението в Южен Судан. Досега военната конфронтация със Севера му предоставяше повод да възпира демократичното волеизлияние в собствените редове и в по-широкия обществен контекст на Южен Судан, както и да се възползва от нея за разширяване на личната си власт. Ще бъде лоша ирония на суданската история, ако доскорошният главен враг на управниците в Хартум сега с тяхна помощ успее да се закрепи като президент на Южен Судан, жертвайки свободата на своя народ.

Поредният мирен договор не означава за съжаление, че от сега нататък в цялата страна ще се възцари мир. Конфликтът в областта Дарфур в западен Судан тепърва чака своето решение. Впрочем новоподписаният договор би могъл дори да засили войната в Дарфур, ако режимът пренасочи там военния потенциал, използван досега в Юга. Вместо да затрупва Хартум с мирни инициативи, Западът ще направи добре ако продължава да размахва заплахата със санкции.