1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Наградата за мир на германските книгоразпространители

С нея беше удостоен еврейският историк и писател Саул Фридлендер

default

Пред тържественото събрание във Франкфуртската Паулскирхе председателят на борсовото сдружение на германските търговци на книги Готфрид Хонефелдер заяви, че наградата този път се присъжда за хуманистични заслуги към мира на едно голямо дело, посветено на историческата памет. Той каза:

“С творчеството си Саул Фридлендер запази за паметта ни събитията от времето на Третия Райх и гоненията на евреите, които би трябвало да останат незаличими в нашите спомени. Освен това той го направи по начин, така че “непредставимото” да застане пред нашите очи, така, както се е случило, и да задържи внашия буден и неспокоен спомен нарушаването на хуманността.”

Вместо благодарствена реч, еврейският историк Саул Фридлендер цитира от писмата на своите роднини, убити из концентрационни лагери. Във Франкфуртската църква Паулскирхе Фридлендер прочете редове от последното писмо, хвърлено от родителите му от влака, с който са били закарани в един френски концентрационен лагер. Тези редове са били отправени към една французойка, която успява да спаси живота на Саул Фридлендер, която го записва под фалшиво име в един католически интернат. В писмото, бащата на Фридлендер казва, че в последна минута е успял, да и изпрати пари, бижута и пощенски марки, с които да финансира издръжката на сина си:

“Не напускайте момчето. Нека господ Бог ви се отблагодари за всички и да благослови цялото ви семейства.”

В едно предишно писмо до спасителката, майката на малкото момче пише:

“Моята голяма, страстна молба към Вас, уважаема госпожо е, да поемете нашето дете и да го поставите под вашата закрила по времето на цялата тази ужасяваща война. Кой е най-добрият начин да го опазите, аз не зная, но в същото време имам пълно доверие и упование във вашата мъдрост и доброта. Моята съдба и тази на съпруга ми, междувременно е в божиите ръце. Ако той желае да оцелеем, то ние ще преживеем това ужасяващо време до самия му край. Ако пък трябва да загинем, все пак ни остава голямото щастие, да знаем, че сме сасили любимото си дете.”

По повод прочетените редове от писма на своите родители еврейският историк Саул Фридлендер каза:

“Вслушаме ли се в тези викове, ще видим, че не става дума за ритуализирани мисли, нито пък ще бъдем манипулирани от комерсиализирани представи за нещата. По-скоро, тези лични викове за помощ ни разтърсват поради невинността на тези жертви, нищо неподозиращи за съдбата ,която ги очаква, и която в същото време е била известна на мнозина, а е имало и хора, които активно са помагали за реализирането и. Тези гласове ни вълнуват, независимо от всички рационални аргументи, и затова, защото всеки път поставят под въпрос вярата ни в човешката солидарност.”

Подобно съдържание