1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Мястото на религията в Китай

В дъното на противоречията между Китай и Тибет е различното разбиране за религията: за тибетците духовността е центърът на живота, докато в Китай религиите никога не са съществували независимо от държавния апарат.

default

Китайската конституция принципно гарантира религиозните свободи, което конкретно се отнася - както гласи член 36 - до нормалните религиозни дела. Точно тази формулировка оставя значително пространство за интерпретации. Официално признатите от държавата религии в Китай са пет: будизмът, даоизмът, ислямът, католицизмът и протестанството. Основната предпоставка за поддържането на добри отношения с китайската държава е готовността на съответните религиозни общности за сътрудничество с държавата - посочва синоложката Моника Гезенбауер.

"Към всяка призната религия съществува и един вид патриотично обединение, което от една страна има за цел да поддържа контактите с държавата и партията, от друга - трябва да следи дали членовете на общността се проявяват като патриоти в смисъла на конституцията - именно в това отношение трябва да има гаранции, че всичко е в съответствие с правилата."

Tibetische Buddhisten

Което обаче не винаги функционира. В края на миналата година така нареченият декрет номер 5 на държавната религиозна агенция привлече вниманието с това, че съдържаше каталог от критерии за преражданията в будизма. Както се изтъква в този документ -

прераждането на будистките монаси трябва да бъде проверено и разрешено от държавата

По този повод синологът от хамбургския университет д-р Карстен Краузе прави следният коментар:

"Това, че правото на прераждане трябва да бъде благословено от държава, със сигурност е специален случай за будизма в тибетското пространство, тъй като само в тибетската трактовка системата на прераждане се е развила така, че днес да е политически чувствителна. Както се вижда, например, при известните религиозни фигури, прераждали се в течение на столетия, са се проявявали не само като религиозни водачи, но са имали и политическо влияние в Тибет."

Dalai Lama in New York vor Flagge von Tibet

Затова и неограничената вяра във възраждането изглежда подозрителна на китайското държавно ръководство. Дълбоко вкоренената духовност олицетворява самостойността, която не се поддава на светската намеса. Именно това се представлява от Далай Лама, който според разбиранията на тибетците се преражда и се разбира като религиозен водач и политически представител на някогашната си родина. При въодушевлението, което се изпитва към него на Запад, често се пропуска фактът, че той е представител на една теокрация. Докато в Китай винаги се е водила борба против подобна смесица от политика и религия - включително в случая с движението Фалунг Гонг, което бе забранено през 1999-та година.