1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Мюсюлманският клин между Сърбия и Черна Гора

default

Колкото повече наближава предвиденото за есента начало на преговорите за бъдещия статут на Косово, толкова повече този централен за стабилността на Балканите въпрос е определящ за страховете и действията на политическата върхушка в граничещите държави и региони. Рядко се обръща обаче внимание на Санджак, област разположена между Сърбия, Черна гора, Косово и Босна и населена предимно със славянски мюсюлмани – т. нар бошняци. “Сръбският Санджак – все още потънал в забрава” е заглавието на подробен анализ на влиятелната организация Международна кризисна група. Организацията е представена в повече от 50 държави и е неправителствена, доколкото това може да се твърди за институция, чийто бюджет до голяма степен разчита на средства от външните министерства на повече от 10 западни държави.

В доклада си организацията прави оценка, че обстановката в областта е мирна, но напрегната поради наличието на дестабилизиращи сили в средите както на православната църква така и на ислямската религиозна общност, в полицията, тайните служби и националистически настроените политически партии. Новините от Санджак достигат понякога заглавните страници на водещи белградски издания. До размирици се стигна например наскоро, когато националистически настроени сърби отбелязаха годишнината от кървавите убийства в Сребреница, а бошняците пък развяваха турски знамена по време на спортни мероприятия.

Изключително обезпокояващо е засиленото разпространение на уахабизма – радикално ислямистко вероучение. В доклада си Международната кризисна група опоменава, че уахабитите контролират повечето джамии в Санджак. Влиянието на близо тристате уахабити се разпространява бързо, което може да се отчете по значителното нарастване на броя на забрадените жени в Нови Пазар. Според някои наблюдатели жените носят забрадките само, защото получават пари за този акт. Нещо, което е типично и за Босна. Повечето бошняци отричат уахабизма и го определят като прекалено радикален и нетолерантен. В доклада се подчертава също безславната роля на някои представители на сръбската православна църква, чиито позиции през 90-те години могат да бъдат определени единствено като екстремистки. Не за извинение, а за обяснение може да послужи факта, че повечето православни свещеници и монаси в региона са бежанци от Косово и Босна.

От историческо-географска гледна точка Санджак е разположен в центъра на средновековната сръбска държава. С изключение на първата фаза на турското присъствие насилието е кървавочервената нишка, която преминава през цялата история на региона. Определяната често като мюсюлмански клин между Сърбия и Черна гора област Санджак е по време на Османското робство от 1580-та до 1872-ра част от Босна, а по-късно от Косово. След Берлинския конгрес през 1878-ма година областта остава под османско управление, но Австро-Унгария се сдобива същевременно с правото да разположи там свои войски. По време на първата балканска война Турция губи окончателно влиянието си в региона, а през Втората световна война един срещу друг там се борят сръбските четници и мюсюлманските колаборационисти на германския окупатор.

Обстановката се успокоява – поне привидно – по време на Титовия комунизъм. Днес в Сърбия са разположени шест от 11-те принадлежащи към Санджак общини. Столицата им е Нови пазар. По официални данни от 2002-ра година там живеят 235 000 души, от които 60 процента са т. нар бошняци от Санджак. Поради високата раждаемост на мюсюлманското население демографското равновесие се развива в тяхна полза. В областта около Нови пазар 80 процента от населението изповядва исляма, макар и с онази повърхностност, която е типична за балканските мюсюлмани. Останалите общини на Санджак са разположени на територията на Черна Гора и скоро ще бъдат отделени с държавна граница от останалия регион, ако резултатите от обявения за началото на 2006-та от черногорския премиер Джуканович референдум за независимостта съответстват на правителствените искания. Не всички бошняци в Черна Гора се противопоставят на това развитие. Те се доверяват повече на правителството си, отколкото събратята им от сръбска страна, които по време на режима на Милошевич са живели в постоянен страх. По време на войната в Босна, вълната на насилието залива и Санджак. Населените предимно с мюсюлмани села биват поголовно пречиствани. Непосредствената близост до босненската граница и етническите пречиствания от 92-ра година създават една от икономическа гледна точка мъртва зона, населена предимно с бандити и трафиканти, се казва в доклада на Международната кризисна група.

Политиката в Санджак се ръководи от повече от десет години насам от двама вражески настроени един към друг мъже. Партията на демократичното действие на Сюлейман Углянин, създадена по примера на босненските мюсюлмани, изисква автономията на Санджак, което предизвиква протест сред представителите на сръбското малцинство. Както в Косово, така и тук Сръбската радикална партия има много привърженици, най-вече в трите общини на Санджак, които са заселени предимно със сърби. Опасявайки се от попадането на властта в ръцете на Сръбската радикална партия много мюсюлмани в Санджак гласуваха на изборите през 90-те години за партията на Милошевич, която им се струваше като по-малкото зло. Самият Углянин също не се представя като деен демократ, тъй като по време на управлението си в Санджак той систематично ощетява сръбското население.

Другият политечески водач на бошняците в региона е смятания за умерен Расим Ляич, който от падането на режима на Милошевич е в Белград министър по въпросите на малцинствата. Неговата Демократическа партия на Санджак се налага все повече, тъй като се смята, че признатият и в Белград политик може да задвижи повече отколкото аутсайдера Углянин. В Санджак има и трети играч. Става дума за мюфтията Муамер Цукорлич, който е нещо като религиозен водач на областта. Той се смята също като Ляич за умерен, въпреки упреците, че не оказвал противодействие на разпространението на уахабизма в някои джамии в Санджак.

Въпреки че вярата на сърбите и бошняците в Санджак се смята за повърхностна, миналото е доказвало многократно, че религиозните водачи са тези, които могат да задвижат развитието, независимо дали в отрицателна или положителна насока. Затова в доклада си Международната кризисна група препоръчва както на ислямската общност на Санджак, така и на сръбската православна църква да се противопоставят на говора на омразата сред своите свещенослужещи и да засилят диалога помежду си. А ако и Белград действа разумно в тази насока, то и в случай че Косово извоюва независимостта си, размириците в Санджак ще могат да бъдат предотвратени.