1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Мюсюлманите тук и там

Анализ от нюйоркския журналист Робърт Голдман

Напоследък много се говори за забрадките, за ислямския тероризъм и за напреженията между традиционната европейска култура и исканията на мюсюлмански политици и интелектуалци. Онова, което не достига на дискусията, са различията между отделните европейски страни.

Пример за разнопосочно развитие са Германия и Франция. В Германия живеят три милона мюсюлмани - повечето от тях са турци и кюрди. Все още има напрежение между германците и тезиотчасти имигрирали през 60-те години "гастарбайтери" и техните потомци, а също така и между турците и кюрдите. ала все по-голям брой от тези хора придобиват германско гражданство и въпреки препятствията и предразсъдъците интеграцията крачи напред. Наистина и в Германия се води дебат за забрадките, но той се ограничава върху учителките т.е. държавните служители;дебатът не се разпростира,както във Франция,върху ученичките.Не е станало известно турци да са извършвали нападения срещу евреи и техните синагоги или училища. Относително редките в Германия в наши дни антисемитски изстъпления обикновено се извършват от неонацисти и скинхедове.

За разлика от Германия Франция е арена на постоянни и често тежки атаки на млади мюсюлмани срещу граждани евреи и техните институции. Евреи са атакувани насред улиците, обругаванив метрото, подпалват се синагоги и се замерят с камъни училищни автобуси. Че във Франция живеят два пъти повече мюсюлмани отколкото в Германия, не е достатъчно обяснение за тезиразлики. По-важното е, че френските мюсюлмани в по-голямата си част са от северно-африканско-арабските държави, в коитоджамията е центърът на живота.

Френският спор за забрадката е официално решен със забрана та за носене на религиозни символи в училищата, но дебатът продължава. Правителството настоява за пълно интегриране на всички имигранти във френското общество, защото ставало думаза характера на френската държава. Това може и да се критикува, но същинските първопричини за различията с Германия вероятно са другаде.

Турците в Германия идват от страна, в която от 80 години е в сила разделението между религия и държава - почиващо върху едно от най-великите държавнически решения на миналия век:модернизацията на турското общество от Кемал Ататюрк. На тази основа Турция стана членка на НАТО и са кандидатира за присъединяване към ЕС. Еврейското население на Турция, като се изключат двете терористични подпалвания на две истанбулски синагоги, осъдени от правителството, живее в мир и благосъстояние. освен това Турция е единствената мюсюлманска държа-ва, която сътрудничи политически и военно с Израел. Слабостта на антисемитизма в Турция доказва, че не става дума за религиите като такива, а за ролята на религията в обществото и политиката.

Налага се изводът, че модернизацията на ислямските държавии свързаният с нея аспект на политическата култура са от решаващо значение. Аспекти като разделянето на джамията от държавата, демокрацията, свободата на печата и откритата обществена дискусия. Подобно развитие отсъства в повечето арабски държави. Историци-специалисти по исляма съзират тук източника на проблема и пътепоказателя към по-добро бъдеще: пробивът към съвремието е ключът за общество, което да освободи жените, да предостави възможности за социален напредък и да предложи на младежта шансове за осъществяване на мечтити и амбициите й. Това би могло да разгради разочарованието и да спести на света убийства и терор.