1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Мъчителния път на демокрацията в Централна и Източна Европа

Авторът на “ Зюддойче Цайтунг” Клаус Брил анализира въпросът, защо хората от Източна Европа, живели само до преди 16 години в условията на комунистическа диктатура , днес доброволно се отказват от ценни завоевания на демокрацията като свободата на избора.

default

Какво се случи и какво може да се очаква на следващите избори за парламенти - през април в Унгария, през юни – в Чехия и Словакия? – се пита авторът и констатира, че процесите на трансформация във всяка отделна страна на Централна и Източна Европа протичат различно. Разширяването на ЕС – в което скоро ще се включат България, Румъния и Хърватия – не протича като организирано пътуване. Въпреки това има и общи черти, дължащи се на някои общи проблеми и процеси. Според социологическите допитвания – има също така и нещо като общо разочарование и отчуждение на словаците, чехите и унгарците от онова, което забелязват в ежедневието си като осезаемо следствие от “нежните революции” през 1989 година. Независимо от многото нови свободи, от модернизацията и икономическото оживление, преходът към демокрация имаше и своите тъмни страни –заяви неотдавна Вацлав Хавел. Според него все още няма демократичен елит, нито пък готова база за изграждане на правовата държава. Не достигат висококвалифицирани и прилично заплатени държавни служители, чиято професионална чест да е била традиционно укрепвана. Хавел твърди също, че са се създали “изолирани от обществото политически системи”, също както и мафиотски структури, които са извличали и продължават да извличат изгоди от радикалната приватизация на държавните предприятия. Организираната престъпност, широко разпространената корупция, както и една мудна и почти безволева борба срещу престъпността – според Хавел - са най-големите заплахи пред свободните общества в Централна и Източна Европа. В България и Румъния тези проблеми в момента са обект на доста интензивно проучване от страна на европейските институтции , макар проблемите да се срещат и на други места – отбелязва в тази връзка “Зюддойче Цайтунг”.

В Словакия например –последната фаза на приватизацията която тече в момента – според преценката не независими анализатори – представлява поредица от скандали, останали без всякакви последствия. Колко унизително е за един свободен гражданин, когато му се налага да плаща допълнително на лекар или на някоя държавна институция, само за да може да задоволи най-елементарните си права. Колко възмутително е за един работник със заплата от 400 или 600 евро на месец да види, как в Чехия безскрупулни автюристи се превръщат в милионери, или как в Словакия депутати продават гласовете си и преминават от партия в партия. Колко е болезнено да се преживее, как и на кого са били раздадени най-апетитните хапки от собствеността на прекрасните стари градове, които сега отново заемат полагащото им се място в Европа! Кълко тъжно е най-сетне за един образован човек да наблюдава културната запуснатост, последвала безразборното възприемане на идиотски телевизионни програми от Запада. Новият живот – за съжаление – има и своите обезкуражителни страни.

Удоволствието от демокрацията ще се установи едва когато хората сами проявят инициатива да си го доставят. В случая става дума за упражняването на демократични норми на общуване и процедиране в училищата, сред младежта и сдруженията, става дума за изразяването и защитата на собствените интереси, за съзнателното стимулиране на кълновете на демокрацията. А това – за съжаление – продължава повече от 15 години.

Подобно съдържание